Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Xavier_smiling_Christ XV_bras

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София) 

Събрали сме се на благословен ден, Великден, да празнуваме победата на живота над смъртта. Да поговорим ли малко за това? Мисля, че е важно. Защото смърт всъщност не съществува. Макар понякога да изглежда много страшна и истинска, тя в действителност не съществува. Ние вярваме не в смъртта, а в живота. Животът, вечният живот е нашият пътеводен принцип. В сравнение с това, нищо няма значение. Най-напред трябва дълбоко да разберем, че сме вечни души, индивидуални отделени частици от енергията на Бога. И тъй като Бог е безмерен и вечен, ние споделяме Неговите качества в това отношение. Ние също сме вечни, само че силата и изявата ни са ограничени. И уви, живеем в много трудна епоха – епохата на деградацията. Така че дори тези ни мънички способности са намалели. Преди хората са имали по-широко и по-дълбоко разбиране, ала днес разбирането ни е съвсем мижаво и плитко. Ние сме забравили дори, че сме вечни души. Затова първата стъпка по нашия духовен път е в дълбочина да осъзнаем, че не сме тленни, че не сме променливи. Каквато и промяна да има, тя е повърхностна; дълбоко навътре ние сме неизменни, ние сме вечни.

Тогава ще кажете: „А как мога да променя характера си? Как  мога да се отърва от лошите си навици, щом не съществува промяна?” Не, ние просто трябва да съживим изначалното, предвечното си състояние на съществуване и съзнание. Първо трябва дълбоко и проникновено да разберем, че сме вечни. След това трябва да умиротворим интелекта си – защото непрестанно ни смущават различни интелектуални влияния. Само че дори да станете много умни в интелектуално отношение, това не е щастието на душата. Затова най-сетне трябва да открием щастието на сърцето и душата си.

И така, живеем в епохата на деградацията. И на този благословен ден бих искал да илюстрирам тази деградация с един пример от историята на изкуството. Кой е основният символ на християнството?

Отговор: Кръстът.

Свами Тиртха: Правилно. А този кръст празен ли е? Има някой на кръста, нали? И така, основният символ на християнството е corpus – Исус на кръста. Не знам как е в православното изографисване, но ако разгледате западно-християнската иконография, в ранните векове ще видите разпнатия Исус с усмихнато лице. Ликът Му не е разкривен, изразяващ признаци на върховна болка и страдание; не – щастлив е, в радостно настроение. Как така – нима разпятието е весело събитие? Ако си представите, че ви разпъват – не е никак лесно. Но какъв бил символът в тези стари времена? Бог Исус на кръста с усмихнато лице; а пресечната точка на кръста била на нивото на коя чакра? На сърдечната чакра. Защото като кръста, пресечната точка е в сърдечната чакра. Така че разпнатия Христос, синът Божи, казва: „Сърцето ми е отворено за вас! Моля ви, елате, искам да ви прегърна за вечния живот!” Затова Той бил щастлив – заради готовността да служи на всички онези, които били готови да Го следват.

Ала след това вековете започнали да напредват. И стъпка по стъпка виждате как Исус пропада от позицията на сърдечната си чакра. Сега ще откриете, че Той просто виси и пресечната точка на кръста не е дори на коронната Му чакра, а някъде над главата Му. Това показва деградацията на човешкото разбиране. Наместо щастливото възкресение, сега ние виждаме само страданието. Можете да наблюдавате трансформацията на символа. Кръстът в началото бил призив за вечния живот, а сега е плашещо напомняне за пълното унищожение. Виждате ли разликата?

Но кой е най-големият символ на ваишнавите? Толкова  много са, че е трудно да се назове един, но да кажем танцуващият Махапрабху или Кришна, който свири на флейтата. Има толкова много щастливи символи в нашата традиция. Моля ви, грижете се и нашите щастливи символи да не се превърнат в някакви страховити напомнящи знаци. 

(следва продължение)

 



Leave a Reply