Calendar

August 2019
M T W T F S S
« Jul    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




hare-krishna-jai

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Гиридхари: По дефиниция приемаме, че гуру трябва да принадлежи на дадена традиция, парампара. Това без съмнение е така. Но последният български цар е бил немец, не българин. Принцът на демоните Прахлада Махарадж не е бил демон, бил е бхакта. Сигурен съм, че има много гуру, които не идват от парампара. Това е поредната несъвместимост. Бихте ли изяснили и хармонизирали това моля?

Свами Тиртха: Мога да кажа да, вярно е – много автентични гуру може да дойдат и извън традицията. Но дори и някой да е способен да дойде извън дадена традиция, обикновено приема формалностите. Изключително възвишените, избраните са свободни да дойдат, да останат и да си тръгнат. Но ние не сме свободни да дойдем, да останем и да си тръгнем – имам предвид обикновения човек. Затова е по-безопасно да се следва традиция. И великите учители обичайно дават този пример. Но за някои истински учители е възможно да дойдат и по много необичайни, специални начини. Онова, което е неочаквано и необикновено за нас, за тях е съвсем нормално. Което тук може да изглежда като формалност, в духовния живот може да е съвсем съществено.

Трябва да сме способни да преценим кой използва било традицията, било липсата на такава като оправдание. Защото често искаме да се утвърдим, да докажем себе си или позицията си. Затова се крием зад дхотито на духовния си учител. И ако повтаряме навиците, жестовете и думите му си мислим, че сме на неговото ниво. Има много добър пример: Шрила Прабхупада като седемдесет, почти осемдесетгодишен възрастен човек, ходел с бастун. И младите му, двайсетгодишни ученици, също започнали да ходят с бастун. „Щом моят Гурудев има бастун, и аз ще имам.” Съжалявам, но това е нелепо! Някои от тях вървели с бастун – защо?

Така че не става въпрос за имитация. Не се крийте зад дхотито на духовния си учител, не го цитирайте тогава, когато самите вие трябва да изразите позиция. Не се опитвайте да прикривате недостатъците си с неговото име. Често използваме великите хора, за да скриваме грешките си.

Но защо трябва да говорим толкова  много за грешки, проблеми и притеснения? Недостатъците на другите не ни помагат. Трябва да се стремим да се отдаваме доколкото ни е по силите на върховната, най-възвишената истина, която сме открили. А ако намерим чист източник и чисто предаване, тогава ако сме способни да вложим най-чистите си качества, сме щастливци. Затова трябва с вяра да следваме деветте процеса на преданото служене – шраванам, киртанам, смаранам и т.н. – защото ако навлизаме все по-надълбоко в своята божествена посветеност, несъмнено ще добиваме все по-добра и по-реалистична визия.

Гиридхари: Имах предвид, че Исус не е бил част от ученическа приемственост, гуру-парампара

Свами Тиртха: Как така? Той е бил посветен. Приел е посвещение от Йоан Кръстител. Това е парампара.

Въпрос: Каква е разликата между подражание и истинско следване?

Свами Тиртха: Много е просто: по плодовете се познава. Чрез подражание няма да постигнете никакви плодове, ще бъдете разочаровани; а чрез истинско следване ще достигнете целта си. Това, уви, се разбира чак накрая – дали следването ни е било истинско или имитация. Но не се тревожете, истинският гуру ще пресече склонността ви към подражателство; колкото и да е болезнено, ще го направи. Защото той не очаква нищо в замяна. Знаете, да коригираш грешките на хората не е престижна работа. Понеже това на никой не му харесва. Ала можем да сме сигурни, че ако се посветим на истински учител, на сад-гуру, той ще отсече всичко, което е формално, превзето или подражателско по нашия път напред.

 

(следва продължение)

 



Leave a Reply