Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Gurudev in the church

Въпрос на Ядунатх: Гурудев, исках да попитам за мъченичеството, понеже е много трудно за един транс-културен, космополитен, идващ от християнска традиция ваишнава да добие идея как да бъде с толкова широк и либерален светоглед в някои отношения, а същевременно да е толкова фокусиран и посветен в други.

Тиртха Махарадж: Чакай малко! Космополитен и либерален християнски ваишнава, това звучи малко…

Ядунатх: Да, като че такова нещо не съществува.

Тиртха Махарадж: Надявам се.

Ядунатх: Предполагам, че това е причината някои хиндуисти да ни зачеркнат. И вярвам, че имат добро основание. Това много ме смущава. Имах възможността да прочета за живота и славната смърт на християнските светци, например на трите сестри Вяра, Надежда и Любов. Някой може да рече, че на определено ниво на истината това е метафора, че тези момичета не са били изтезавани така. Но ние знаем, че Харидаса Тхакура също е бил бичуван почти до смърт. Така че си мисля, че за определено ниво на съзнание – не знам, континентално или цивилизационно ниво на съзнание – може би това е бил начинът да се вложи вярата в ума и сърцето на някого. И е много трудно за ума на начинаещия ученик да осъзнае това мъченичество и смисъла на жертвата. А това прави почти невъзможно да се добие идея за обхвата, да се измери колко тежи верността, кое е важно, кое е най-висшата ни цел и за какво си заслужава да се умре. Бихте ли поговорили повече моля за мъченичеството, защото то е много дълбоко вкоренено в нашата традиция? А българите, като велики бунтовници или воини, също имат доста тежко минало. То е изпълнено с някои идеи и убеждения, които на мнозина може да изглеждат неуместни, но за нас достатъчно си струват.

Ямуна: Махарадж, може ли да добавя нещо към въпроса му, тъй като е много свързано? Понеже сме израснали в християнска среда с виждането, че мъченичеството е нещо много велико и важно, за много хора с подобно разбиране е твърде трудно да проумеят противоположната идея за лила. Защото те пренасят върху Бог същите очаквания, каквито имат от мъченичеството, че: “Един истински герой трябва да страда и да се жертва”

Тиртха Махарадж:Но вие двамата ми зададохте тема за едноседмичен семинар!

Нека започнем с един израз от твоя въпрос – „космополитен”. Това е полу-традиционен израз, идващ от времената преди глобализацията. Но той показва, че някои идеи и практики се прокрадват в различните култури практически недоловимо. Имам предвид, културите не долавят, че нещо се случва, обаче онези, които проникват, знаят. И казвам „полу-традиционен” тъй като се случва от известно време, обаче в определен смисъл би трябвало да кажем “абсолютно анти-традиционен” понеже космополитен означава “Добре ми е навсякъде, забавно ми е навсякъде.” Което значи: “Нямам корени, нямам традиция. Моята традиция е да нямам традиция.” От една страна можем да кажем, че това е като мистична скъпоценност, разкриваща различни отсенки. Едната страна е много бунтуваща се – тази анти-традиционна и прокрадваща се природа – тя е много противна и опасна. Но ако се основава на духовното ви съзнание – че сте свързани с Върховния и затова няма значение какви са обстоятелствата наоколо ви, какво ви обкръжава – тогава това е божествена скъпоценност.

При все това, по-добре е да сме традиционни, по-добре е да имаме дълбоки корени. В наши дни хората смятат, че традицията ограничава свободата им. Обаче не. Една истинска традиция с дълбоки корени ви помага да израствате в свободата си. Колкото повече се отдаваме, колкото повече сме готови да се откажем от тъй наречената си „свобода” и да се оставим на Божествената воля, толкова по-свободни ще бъдем. Така че посветеността на традицията не е в противоречие със свободата ви, а я подкрепя.

След това спомена смесица от ваишнавизъм с християнска основа. Ако разглеждаме това на религиозно ниво – да, разлики има. Обаче на духовно ниво подобни разлики и формалности не важат. Има само един Бог, но съществуват много монотеистични религии. И, за Бога, Той не членува в никоя от тях. Така че трябва да стигнем до духовното ниво, и тогава рамките или вменената култура, или социализацията на културните ни традиции няма да представляват ограничения, но ще можете да прилагате най-добрите им страни, за да разберете по-висшите истини.

 

(следва продължение)



Leave a Reply