Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 сутрин, София)

Досега четохме за неутралното отношение към Всевишния. С една дума можем да кажем, че това е нивото на осъзнатост за Бог. И както споменахме, то има въздействие върху нас самите, но няма кой знае каква обратна връзка към Бога.

Ако се опитаме да разберем и приложим този принцип на неутрална свързаност, и се стремим да видим какъв е начинът да се подобри този стандарт, тогава ще проумеем, че би трябвало да има и нещо по-нататък – че трябва да направим нещо за тази връзка. Това се нарича служене. Нека видим какво е важното послание, което ни дава Рупа Госвами по отношение на това следващо ниво.

„Трансцендентална обич, или служене“. Виждате ли, обичта, любящата връзка означава да служиш. Понякога ни е трудно да намерим вярното определение за любов или служене… Но ако познавате едното, ще познавате и второто. Ако обичам някого, готов съм да го направя щастлив. Аз правя жертвата, а той е щастлив. Любовта е служене, нали? Вярно е и обратното. Понякога ние не харесваме израза „да служиш“. Харесва ни другите да служат на нас, а не ние на тях. Затова „служене“ не звучи особено примамливо. Но ако разберем вътрешната дълбочина, съкровения смисъл на това служене – че то е израз на любов, на обич – вече става много привлекателно.

Това значи също и, че ако трябва да служиш на нещо или някого, трябва да го правиш с обич. Мисля, че усещате и разбирате разликата между това „да правиш само каквото обичаш“ и ‘“каквото и да правиш, да го правиш с обич“. Едното е да подбираш: „Това ми харесва, онова не ми харесва“ – това е на нивото на ума. Другото е на нивото на предаността: „Каквото и да правя, стремя се да го върша със заряда на любовта“. Така че има огромна разлика! Моля ви, опитайте се да запомните това.

„Авторитетите като Шридхара Свами считат трансценденталния вкус на привързаността за съвършеното равнище на предаността. Той стои непосредствено над неутралните отношения и е предпоставка за развиването на настроение за служене. В „Нама Каумуди“ и други писания това състояние на съществуване се описва като постоянна привързаност или влечение към Кришна. Авторитети като Шукадева смятат, че състоянието на привързаност се отнася към неутралното равнище. Но така или иначе, такава привързаност към Кришна изпитват преданите, които се намират в най-различни отношения с Него, затова и състоянието се назовава по един и същи начин – привързаност или чиста обич към Кришна.”[1]

Коя беше най-важната дефиниция, дадена тук?

Малко активност от ваша страна? Или „Ние просто си седим тук, защото обичайно винаги седим тук, затова и днес сме дошли и сме седнали. Имаме две уши – през едното влиза, през другото излиза.“ Ако някой ви попита: „Хей, можеш ли да ми кажеш какво представлява това служене към Бога? Ти какво разбираш под „служене на Бога“?” Какво ще му отвърнете?

Чакори: Чиста привързаност към Бога.

Свами Тиртха: Да, най-общо можем да отговорим така; но тук имаше точно определение. „Служенето е постоянна привързаност и влечение към Кришна.” Това е дефиницията. Каква беше дефиницията за неутралността? Спомняте си – да поддържаш постоянно състояние на духовна идентичност, духовна осъзнатост. Несмутено, неизменно духовно съзнание. А тук получаваме това толкова важно определение: „Постоянна привързаност и влечение към Кришна”.

(следва продължение)

[1] “Нектара на Предаността”, Гл. 36



Leave a Reply