Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София) 

И така, научихме, че съществуват различни нива предано служене. Първото беше вайдхи-бхакти, или предано служене по правила и предписания.

„Принципите на вайдхи-бхакти са описани и в „Шримад Бхагаватам”, където Шукадев Госвами напътства умиращия Махарадж Парикшит как да действа. Махарадж Парикшит се срещнал с Шукадев Госвами само седмица преди смъртта си; царят бил объркан какво трябва да направи преди да напусне тялото си. Множество други мъдреци също пристигнали там, но никой не могъл да му даде вярната посока. Шукадев Госвами го насочил по следния начин: „Скъпи ми царю, ако искаш да си безстрашен когато срещнеш смъртта си идната седмица, трябва незабавно да се заемеш с процеса на слушане, възпяване и помнене на Бога. Ако някой може да повтаря и слуша махамантрата, и винаги да помни Бог Кришна, той несъмнено ще бъде безстрашен пред смъртта, която може да дойде всеки миг.”[1]

И така, тук се говори за един много специален момент. Предисторията е заплетена, но тъй или инак Парикшит Махарадж, който бил цар, бил прокълнат да умре след седем дни. Можем да си речем, че е бил късметлия, защото е знаел точната дата. Ние няма как да знаем датата на смъртта си. Веднъж някой ми каза: „Последните 30 години от живота си ще използвам по такъв и такъв начин.” Но кой знае дали това е в бъдещето? Може 29 от тях вече да са изтекли. Така че ние никога не знаем кога ще настъпи този сетен изпит. Ала този цар имал късмета да знае, че след седем дни ще трябва да си отиде. А ако получим подобно послание – че съвсем скоро ще трябва да умрем – най-вероятно бихме искали да използваме времето си подобаващо. Затова цар Парикшит искал да разпита светците какво трябва да стори сега.

Името тук също е изпълнено с дълбок смисъл, защото неговото име означава „Точният наблюдател”. Ние всички трябва да сме наблюдатели на собствения си живот, на ситуациите, които ни обкръжават, на перспективите, стремейки се да намерим същината. Парикшит означава „който има проникновен поглед”. При все това, в този момент той бил объркан. Виждането му не било ясно, затова той искал да задава въпроси. Значи, когато и нашето виждане е, така да се каже, замазано, трябва да питаме.

Шукадев Госвами пристигнал на мястото, където царят очаквал съвет. Шукадев бил млад момък, почти момче. Въпреки всичко бил считан за най-големия авторитет в духовните теми. Това показва, че духовното издигане не е въпрос на време. Същото важи и за кръговете на преданите. Кой е извисен предан изобщо не зависи от времето. Защо? Защото Кришна харесва новодошлите. Той дарява целия ентусиазъм и благословии на чистите сърца. Затова и ние трябва да запазваме такъв начин на мислене. Спомняте ли си първия ден, когато срещнахте бхактите? Когато пристъпихте в ашрама? Когато за първи път вдъхнахте аромата на инсенс? Или вкусихте прасадам? Това са такива неописуеми преживявания! Всички изпитвахме такова вдъхновение, че „Има път към личното ми спасение! Има шанс за това!” Този начин на мислене трябва да съхраним. И е много благотворно да имате снимки от посвещението си. Защо? За да си правим колекция от свои снимки? Да имаме лична галерия, що ли? Въпросът не е в това. Но в тези благословени мигове сме много, много близо до истинската си духовна самоличност. Изначалното блаженство на душата сияе на лицето ви. Затова е много хубаво и полезно от време на време да поглеждате лицето си в онзи миг. А след това да вземете огледало и да видите лицето си днес. Какво се е случило междувременно? „По онова време бях толкова радостен, сияех толкова много! А сега… сега сияя дори повече!” Това е, което трябва да запазим – тази първоначална чистота, това първоначално блажено състояние, което сме вкусили. Били сме въведени в реалността. Именно това чувство на новопристъпили трябва да съхраняваме през цялото време, постоянно. Тогава ще можем да запитваме подобаващо – независимо дали знаем, че ще си отидем след седем дни, или не знаем, това няма значение. Ще можем да задаваме правилните въпроси.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2