Archives

Calendar

December 2019
M T W T F S S
« Nov    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




form-of-beauty-9781932771206_hr

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
Въпрос на Хаягрива: По отношение на материалното съществуване – онова, което в действителност ни оковава е нашата привързаност към материалното. И тъй като сме по естествен начин привързани, как можем да надмогнем тези привързаности? Някои трансценденталисти казват, че трябва да ги отсечем. В бхакти-йога ние казваме, че трябва да ги одухотворим. Всъщност трябва ли да се концентрираме върху тези привързаности или просто чрез развиване на по-възвишена привързаност към духовното можем да ги надскочим? 
Свами Тиртха: Първата част на въпроса ти е как да балансираме между материалното и духовното. Ако запиташ някой фанатик – било то фанатик материалист или духовен фанатик – той категорично ще заяви: „Изостави другата страна! Това е нашият баланс – никакъв баланс!” Ако запиташ някой опортюнист, той ще каже: „О, бъди умен. Язди два коня с един задник.” Но ако запиташ един съвършен духовен човек, той ще ти отвърне: „Материално? Какво е това?” Защото неговото виждане е изцяло одухотворено. За него нищо не е материално. 
И е много вярно, което каза: в бхакти-йога ние се стремим да използваме всички активи на тялото и на материалния свят в служба на Кришна. Да вземем за пример очите. Понякога очите… всъщност не понякога, очите винаги търсят какво да гледат. За един здрав млад мъж е съвсем неизбежно когато срещне на улицата жена с красиви форми, очите му добре да я огледат. Тогава какво да правим – да извадим очите? Това ли е решението? Няма да помогне, защото желанието ще остане. Затова нашето решение е да дадем на очите нещо по-добро, по-красиво дори от женските форми. Затова и съществува тази красива книга с прекрасни картини на Кришна, „Формата на красотата”. Това е истинският контрол над очите. Покажете им по-добър обект, на когото да се наслаждават. 
По същия начин всички различни органи се стараят да ви повлекат в определени посоки. Езикът иска да усеща различни вкусове; ушите искат да слушат разни клюки – обикновено все лоши вести за другите; гениталиите винаги искат да се срещат – така сме устроени, така работи тялото ни. При все това трябва да прилагаме някакъв контрол. Това е нашият метод: да използваме каквото имаме в служба на Кришна. Хришикена хришикеша севанам[1] – „Чрез телесните сетивни функции да служим на Господаря на сетивата!” 
И можем да използваме на практика всичките си телесни функции и части в служене на Кришна. Точно както е правел Амбариша Махараджа. Той бил древен цар, много добър пример за отдаден предан. Знаете, да си цар е доста отговорна задача – ангажиран си с администрация, с какво ли не. Но той бил готов да разпредели и делегира тези задължения на други. Само едно нещо никога не делегирал на някой друг – обожанието на Кришна. Винаги го извършвал лично. 
Защо е важно да споменем това? Защото понякога имаме склонността да си намираме заместници. Например, ако сте баща, може много бързо да научите от шастрите, че каквото един баща не може да свърши, синът му ще го осъществи. Тогава на следващата сутрин ще си речете: „Отново пуджа? Синът ми ще я направи.” Не си намирайте извинения – както Амбариша никога не пренебрегнал служенето към Върховния. И макар да бил цар, бил готов с тялото си да извършва служене. Използвал ръцете си, за да мие пода на храма. Използвал нозете си, за да посещава светците и светите места. Използвал тялото си да прегръща преданите. Главата си – да се покланя пред божествата. Устата си – да възхвалява и мълви имената. На практика въвличал целия себе си в тази преданост и посветеност към Бога. 
Нека следваме неговия пример. Когато идем в храма, нека свършим нещо там! Нека изразим готовността си да служим. Естествено, сега тук сме 25 човека, не можем да мием пода всичките 25. Не е практично. Но когато има някакво служене, когато има някакъв шанс – включете се! Пък утре може да донесете парцал – да помогнете за почистването. Или донесете килограм ориз за храма: „Това е моето приношение за Кришна.” Или такова красиво приношение – донесете цветя! Има толкова много начини да изразите готовността си, да се включите в настроението на служене. 
Затова моля ви, следвайте примера на Амбариша. Мисля, че той е добър образец как да се открие точния баланс между материалните и духовните занимания. Макар да бил велик цар, никога не забравил за служенето към Всевишния. 
И определено посредством артха-правритти можем да постигнем анартха-нивритти. Артха означава „ценности”. А правритти значи „да култивираш”. Така че култивирайки по-висшите ценности, по естествен начин ще постигнем освобождение от погрешната ценностна система – анартхите. Чрез добра практика можем да контролираме лошите навици. Ако повтаряме светите имена, пречистването на сърцето ще се случи. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Толкова е просто. 
 
1. Цитат от „Нарада Панчаратра”, който се открива в „Бхакти Расамрита Синдху” 1.1.12 и в „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 19.170 


Leave a Reply