Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос на Ямуна: Махарадж, казва се, че Шукадева знае, а Вяса може да знае, може и да не знае. Чии думи са това и как трябва да ги приемаме? Това смирение ли е от страна на Вясадева, или позицията на Шукадева Госвами наистина е по-висша от неговата? Но как да разбираме това, след като Вясадева е самият Бог, всъщност Негова инкарнация?

Тиртха Махарадж: В действителност този стих е изговорен от Бог Шива: ахам ведми, шуко ветти, вяса ветти на ветти ва – Аз знам, Шука знае, Вяса може да знае, а може и да не знае.”

Само да изясним личностите, за които става дума: Вяса всъщност е шактявеша-аватар, упълномощен да предаде посланието. Той имал син Шука, Шукадева, който бил трансцеденталист още в утробата на майка си. А когато се родил, станал персоналист, поклонник на Бога в личностната Му форма. И заради потеклото си, заради своя баща и духовното си образование, той станал висш авторитет по духовните теми. Затова и бил избран за лектор на великото събрание в древни времена. А Бог Шива, който казва това, е махаджан – махаджан означава велика личност, която знае всичко за тайните на религията. И така, той казва: “Аз знам, понеже знам всичко; Шука, младият авторитет, знае всичко. Обаче Вяса – който е бащата, който е по-възрастният, който е литературната инкарнация – той може да знае, може и да не знае.” Как е възможно това?! Той е писателят, той е съставителят, той е най-старшият – нима има нещо, което той да не знае?!

Това показва благодатта на системата парампара. Дори и да не разбираме всичко напълно, ако получим съвършено познание и ако повторим това съвършено познание по съвършен начин, тогава знанието, което се предава чрез нас, е съвършено. Но разбира се, това не означава, че не трябва да се стремите да разбирате онова, което повтаряте. Защото иначе мп3 плеърът щеше да е най-добрият проповедник – нищо не разбира, но възпроизвежда вярно.

Този стих е бил цитиран, когато Бхактисиддханта Сарасвати получил веднъж писмо от един от своите ученици. И този бхакта пишел в писмото по някакви много възвишени теми. Толкова възвишени, че гуру бил удивен. Някой друг му четял писмото и той попитал: “Откъде е научил всичко това?!” Тогава другите бхакти отвърнали: “Ти сам му писа за това в предишното си писмо.” Той казал: „Не, не! Това е невъзможно! Не съм!” “Да, да, Гурудев, така беше.” “Не, невъзможно е! Та аз не знам тези неща! Как бих могъл да го уча на нещо, което не знам?!” Тогава те му цитирали стиха:ахам ведми, шуко ветти, вяса ветти на ветти ва”. И накрая другият бхакта казал: “Но само по милостта на учителя.” Ученикът ще разбере по милостта на учителя, дори учителят да заявява: “Аз не знам!” Такава е силата на отдадеността – когато божественото се проявява по незнаен, неочакван начин.

 



Leave a Reply