Sharanagati

В илюстрация на това доколко Бог Джаганнатх не е обвързан от правилата и забраните както си мислим, има една история. Моля брахмачарите да не я приемат като извинение. Имало един младеж в Джаганнатх Пури, много отдаден поклонник на Бога. Обаче имал слабост към жените. През цялото време тичал след една или друга, понякога дори ходел при проститутки. Имал този лош навик, обусловен от тялото си, но в същото време винаги се молел и обожавал Бог Джаганнатх.

Веднъж през нощта той отново бил при една дама. А нощта се случила по време на фестивала Ратха Йатра. През деня тъй също останал при жената, а междувременно процесията тръгнала. Тръгнала но…. Внезапно колесницата се заковала на място. А знаете, спре ли колесницата проблемът е голям, понеже брамините не могат да установят каква в причината. Чистите и стриктни във всичко брамини, седящи отгоре на колесницата, съвършени в следването на всички правила и предписания, не могли да я поместят. Опитали да я теглят отпред, опитали да я бутат отзад – безрезултатно. Тогава започнали да се молят: „О Боже, умоляваме те, кажи ни какво става?! Не можем толкова дълго да оставаме тук. Става задръстване, ще дойде полицията и какво ще правим?” Тогава Бог Джаганнатх вдъхновил единия от свещенослужителите: „Повикайте ми ей онзи бхакта.” И когато той изскочил от дома на проститутката и пристигнал на мястото, колесницата потеглила.

Не приемайте това за извинение: „Каква хубава история, ще си вземем поука! Така ще привлечем вниманието на Бога.” Не, моля ви, не по този начин! Това просто показва, че Той не е ограничен от правилата, които ние трябва да следваме. Той може да избере когото си поиска. Може някой да е прославен и велик бхакта, но Кришна не се радва толкова на компанията му както на някой простичък, незначителен, глупав, безизвестен преданоотдаден.

Тъй че ние не можем да ограничим Кришна. Нито пък можем да Го принудим. Затова трябва да се отнасяме добре с бхактите. Понеже не знаем: може пък точно този човек да е НАЙ-СКЪПИЯТ на Кришна.

Много хубав пример е когато Шрила Прабхупад давал лекция във Вриндаван. Пред него седели велики проповедници , саннйаси и какви ли не. Било като гора от данди. А най-отзад една жена носела вода да измие храма. И Шрила Прабхупад поучил най-видните си ученици-проповедници като им казал: „Вие не знаете нищо за предаността. Но онази жена там знае нещичко.”

Така че не се полъгвайте по положението, по формата. Защото как можем да знаем какво е в сърцето на Кришна? Кой Му е най-скъп?

Мога ли да ви разкажа и една лична история? Тя е съвсем простичка, не е особено свързана с Кришна… Когато живеех в Нанда Фалва в съседната ферма живееше една старица. Беше с много силен характер, дори не знаеше на колко е години, беше забравила. И беше много благоразположена към бхактите. Когато първите цветя се покажеха в градината й, тя ги даваше за храма. Или когато получеше от общината брашно или захар, носеше ги на бхактите… беше много мила. От време на време отивах да я навестя, понеже много я харесвах. Аз много ценя беседите с такива просто-сърдечни люде. Тя живееше сама от много, много години. Съпругът й беше починал преди 40 години и на смъртния одър й бе казал: „Ей, слушай! Да не вземеш да домъкнеш някой пияница тук!” Тя го беше изпълнила. Не бе започнала никаква нова връзка, бе отгледала двамата им сина и се бе грижила за всичко по къщата. Беше много силна, много силна жена.

Веднъж я посетих през лятото и тя каза: „Не знам кой е такъв грешник сред нас!” Попитах я: „Лельо Маришка, какво искаш да кажеш?” Тя рече: „Някой трябва да е много грешен – толкова грешен, че не вали дъжд!” Според нейните преценки ако извършиш някакъв грях значи няма да вали! И щом няма дъжд, значи някой е съгрешил. Толкова простосърдечна беше.

Друг един път ме попита: „Как е името на вашия Бог?” Казах: „Името на нашия Бог е Кришна.” А тя рече: „Понеже моят пък се казва Инри.” Защото на кръста, на малката табелка пише „И Н Р И” – „Иесус Назаренус Рекс Иудаеорум” – Инри, „Исус от Назарет, цар на евреите”. Така пише на кръста. Тъй че нейният Бог не беше Исус Христос, а Инри!

И се чудех, ако аз бях Бог, сигурно много щях да харесвам компанията й. Защото беше много простодушна, с много открито сърце и с дълбока вяра. Нямаше сложна теологична диплома, а чисто сърце.

И така… Бог избира когото поиска. Казано е в Упанишадите: „Не можете да Го постигнете посредством много четене, нито чрез отречения, нито чрез това или онова… но този когото ТОЙ избере, него ще вземе.” Затова нямаме друго задължение, освен да го зовем: „Радхе Радхе Говинда…”