Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Скъпи ми царю Рахугана, докато обусловената душа приема материално тяло и не е свободна от замърсяването на материалното наслаждение, докато не покори шестте си врагове и не достигне до нивото на себереализацията чрез пробуждане на духовното си знание, тя трябва да скита сред различни места и различни форми на живот в този материален свят.

Самоотъждествяването на душата с ума е причината за всички нейни страдания в материалния свят. Докато живото същество не осъзнава този факт, то трябва да се примири с нещастното си състояние в материалното тяло и да броди из тази вселена, заемайки различни позиции. Тъй като умът е жертва на болести, скръб, илюзия, привързаност, алчност и вражди, той се обвързва с материалния свят и се чувства измамно близък с него.”[1]

И така, тук е описан този толкова стар познайник – умът. И както вчера, или беше онзи ден, най-сетне успяхме да определим къде изпитваме страданието, къде се случва това – а именно на умственото ниво – тук получаваме насоки за различните бичове, които притесняват ума: болест, скръб, илюзия, привързаност, алчност и враждебност. Има толкова много неща, които ни безпокоят. Например, в това отношение се споменават няколко фактора. Кое носи тревога на ума? Някои от тези фактори са телесните неудобства – да речем, когато сте жадни или гладни, лесно ставате раздразнителни. Когато сетивата са заситени, когато сте се наяли, сте в по-добро настроение. Именно затова правят тези бизнес-обеди. Защото след ядене сетивата са удовлетворени и можете по-лесно да постигнете целите си. Или ако не сте се наспали достатъчно – отново ставате по-лесно възбудими. Или когато в живота ви има някаква несигурност, когато сте неуверени в нещо – о, това причинява големи проблеми. Мисля, че то е най-големият проблем, защото другите неща можете да ги преодолеете, но това наистина ви разсипва силите.

Обаче всички тези неудобства можем да ги прилагаме в духовното израстване. Ако не спите, ако будувате, ще станете по-сензитивни. Ако не ядете, първо ще станете по-гневни, след това ще получите главоболие, ала сетне ще започнете да усещате прилив на енергия и отново ще станете по-чувствителни. Възприятието ви за обкръжението ще се промени. Така всички тези неудобства могат да доведат до много добър резултат – стига да ги прилагате по духовен начин. Лесно е да гладувате когато вие решите. „Толкова съм силен в своята отреченост, днес ще постя!” Но по-добре постете когато нямате храна, когато някой друг решава вместо вас дали да ви даде да ядете или не. Казвам ви, тогава е доста по-трудно.

Тъй или инак, можете да използвате тези неудобства за духовен растеж. И тогава малко по малко чрез този постепенен процес можете да намерите своя вътрешен покой. Тогава ставаме по-чувствителни за духовните истини и за божествената реалност, и може би се доближаваме до онзи блажен миг, когато онази реалност ще ни се разкрие.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.15-16