Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Нека разгледаме поясненията на Джива Госвами за махамантрата. Най-напред той дава текста, за който ще говори. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Знаете ли, нашият обхват е малък. И способността ни да сменяме различните настроения е много слаба. Но той е напълно способен да даде един, втори, че и трети тип обяснение. И така, той ще разтълкува дълбините на махамантрата в три различни настроения, в три различни емоционални разбирания. Първото е в настроението на айшваря-гяна, или съзнанието за могъществото на Бога. Всъщност той говори за различните думи, включени в махамантрата, които не са много, само три са – Харе, Кришна и Рама. Така че той ще даде тълкувание на тези три думи първо в настроението айшваря, величественото разбиране за Господ.

„Харати – да отнеме. Той ще отнеме трите вида страдания на всички онези, които Го помнят и ще отнеме всички грехове, греховните последици, идващи от предходните безчет животи; затова Го наричат Хари.” И така, Хари означава онзи, който премахва. Премахва трите вида страдания и безбройните греховни последици.

Мисля, че това разбиране е много близко до нас, начинаещите практикуващи. Кое е толкова болезнено за нас? Често хората казват: „Животът е толкова болезнен!“ Пък след това започват да се стремят да му се наслаждават. И кое е толкова мъчително в живота? Един основен елемент тук е страданието. Макар да не го искаме, да жадуваме да избегнем страданието, то въпреки това идва. Точно както говорихме наскоро: щом идваме тук, щом се раждаме, сигурно е и, че ще си тръгнем. При все това се изненадваме от смъртта. Защо? Щом си жив, значи неминуемо ще отминеш. Не се изненадвай. Разбира се, чувството е болезнено, но това е съвсем естествено. Обаче ние възприемаме смъртта за нещо плашещо, страховито или мъчително.

Така че животът е страдание. В нашата западна култура хората казват: „О, животът е за наслаждение“ – а пък всички се оплакват. „Животът е купон!“ – а пък лицето ти е кисело. На изток всички знаят, че животът е страдание – а всички се усмихват. Мисля, че в нашата система нещо не е наред. Ако проектираме надеждите си върху живота, ще се натъкнем на грубата реалност. Ала онези, които анализират живота и философски разбират, че като цяло материалният живот е страдание, те могат да се радват на надеждата, че ще съумеят да минат отвъд него.

Но Хари, този специален аспект на Кришна, ще отнеме това усещане за страдание. Всъщност казано е, че хората не страдат заради нещата около себе си, а страдат от начина, по който ги възприемат. Затова можем да се съгласим, че в действителност, като практикуващи ваишнави – които имат подслон, които имат духовна цел – нямате право да се оплаквате. Може да имате някакви причини да се оплаквате, но нямате право да се оплаквате. Това е лесно да се каже и е лесно да се усмихвате, когато го чуете, но моля ви, прилагайте го. И защо? Защото ние не страдаме от нещата, които ни сполитат, а от начина ни на възприемане. Факултетът по психология съгласен ли е?

Бхагават Прасад: Да, Гурудев, абсолютно.

Свами Тиртха: Това е единствената причина хората да страдат. Те имат погрешно възприятие. Първата стъпка в йога, първата стъпка в духовния живот е: пречистете виждането си. Елате на себе си, добийте съвършено възприятие.

(следва продължение)