Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Тази глава на „Чайтаня Чаритамрита“ е за един много необикновен предан. Това е „Преданото служене на Мадхавендра Пури“.

„Поднасям почтителните си поклони на Мадхавендра Пури, на когото бе дадено гърненце сладък ориз, откраднато от Шри Гопинатха, който оттам насетне стана известен като Кширачора. Зарадван от любовта на Мадхавендра Пури, Шри Гопала, муртито на Говардхана, се появи пред хорските очи. Вечна слава на Бог Чайтаня Махапрабху! Вечна слава на Нитянанда Прабху! Вечна слава на Адвейта Прабху! И вечна слава на всички предани на Бог Чайтаня!”[1]

Това е много кондензираното обобщение на главата. Има много имена и много подробности, но в този първи стих се съдържа всичко. Трима са главните герои тук. Единият е Гопинатх, мурти на Кришна. Другият е Гопал, друго мурти на Кришна. А третият е Мадхавендра Пури, един предан. Защото нашият любящ Бог не може да съществува без Своите предани. И така, можем да кажем, че Гопал е купил Мадхавендра Пури. Но можем да кажем и, че Мадхавендра Пури е купил Кришна. Кой е купувачът и кой – продавачът? И каква е стоката? Огромен въпрос. Именно това ще разберем – за какъв вид обмен става дума тук.

„Богът отиде в Джаганнатх Пури и посети храма на Бог Джаганнатх. Срещна се и със Сравабхаума Бхаттачария. Всички тези забавления са много подробно описани от Вриндавана даса Тхакура в неговата книга „Чайтаня Бхагавата“. По своята природа всички дейности на Шри Чайтаня Махапрабху са много удивителни и сладостни, а когато ги описва Вриндавана даса Тхакура, стават като порой от нектар. Затова съвсем смирено признавам, че след като тези случки вече са така добре разказани от Вриндавана даса Тхакура, би било много горделиво да повтарям същото и никак не би било добре. Аз нямам такива сили. Затова представям само кратък обзор на събитията, които Вриндавана даса Тхакура вече подробно е описал в своята „Чайтаня Мангала“ [понастоящем позната като „Чайтаня Бхагавата“]. Някои от случките той не е разказал детайлно, а само ги е обобщил, и именно тях ще се опитам да опиша в тази книга. Поднасям почтителните си поклони в лотосовите нозе на Вриндавана даса Тхакура, надявайки се, че няма да го оскърбя чрез това свое деяние.”[2]

От това, макар то да е просто една литературна експозиция, можем да научим нещичко – как да почитаме по-старшите. Защото този Вриндаван дас Тхакур е старши член на ваишнавската традиция, и Кришнадас Кавирадж Госвами, авторът на тази книга, автоматично поставя себе си в подчинена позиция. Той казва: „О, моят висшестоящ е разказал всичко, затова няма да го повтарям. Но какво ще направя? Аз събирам трохичките, паднали от неговата трапеза. Такава е моята позиция.” Ето това можем да научим от тази експозиция: ако искаме да следваме, трябва да уважаваме. Ако не уважаваме, значи не следваме – съвсем просто е.

Всички последователи на Махапрабху били толкова възхитени, че определено искали да запишат историята. Рагхунатх Дас Госвами, един от преките ученици на Махапрабху, имал много стриктен дневен режим. Спял, мисля, един-два часа на ден, мантрувал много, хапвал съвсем мъничко и т.н. Но всеки ден по час и половина прекарвал във възхвала на Махапрабху – това била негова ежедневна практика. Каква красива садхана!

Сега трябва да добавя няколко горчиви капки. Нашият Гурудев беше много строг духовен учител.  Веднъж той се караше на своите бхакти: „Казах ви да направите това и това, за да подпомогнете киртана. А вие по цял ден се оплаквате. Това ли е вашият киртан?” А нашият киртан какъв е? Вашият киртан какъв е? Имате ли по час и половина на ден да прославяте Махапрабху или вашите наставници? Или имате по час и половина на ден оплаквания: „Това не е добре, онова не е добре“? И особено другите не са добре. Що за киртан е това? Това е грамя-катха[3].

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.1-2

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.3-9

[3] Селски приказки, сплетни