Sharanagati

Въпрос: Как да постъпваме ако усещаме гуру вътре в себе си, вътре в сърцето си като глас, но нямаме основа, на която да реализираме това на тази земя? Ако наистина имаме в сърцето си този идеал, но просто не можем да го осъществим на тази земя, какво трябва да правим?

Тиртха Махарадж: Ще дойде време. Време, място и обстоятелства.

Коментар: Да. Времето ще ме погълне като змия.

Тиртха Махарадж: Не, не, не! Няма! Това важи само за материалистите.

Коментар: Времето изтича.

Тиртха Махарадж: Времето изтича ли? Та времето е вечно.

Коментар: Имам предвид тук, на тази земя.

Тиртха Махарадж: Какво е тази земя? Тази земя е свято място. А специално този ашрам е като посолство на духовното небе. Така че тя не е материална. Зависи от теб.

Въпрос: Когато трябва да вървим сам самички сред тълпата с този върховен идеал, какво трябва да сторим?

Тиртха Махарадж: Никога не сме сами.

Коментар: На тази земя, имам предвид.

Тиртха Махарадж: Не, дори и тук не сме! Просто се огледай наоколо и ще ги намериш. Ще намериш своите братя и сестри. Просто се огледай.

Коментар: Търся ги.

Тиртха Махарадж: Не, те те търсят. Ще ти кажа защо. Понякога си мислим, че ние търсим Бога, нали? Но всъщност Бог ни търси. Затова казвам, че не ти търсиш своите братя, а твоите братя и сестри те търсят: „Хей, скъпи братко, къде си? Защо не идваш?”

Въпрос: Нима са едно и също – Бог и братята и сестрите?

Тиртха Махарадж: Не. Бог е Всевишният, а твоите братя са слугите на този Всевишен.

Коментар: Така е. Не са едно и също.

Тиртха Махарадж: Да, разбира се. Но те ще ти покажат.

Коментар: Вече нямам надежда. Останал ми е само дъхът. Преди вярвах, но вече не вярвам.

Тиртха Махарадж: Как така? Какво си изгубил?

Отговор: Всичко.

Тиртха Махарадж: Не. Изгубил си само илюзиите си. Изгубил си само онова, което е непостоянно. Нима си изгубил нещо?

Отговор: Да, надеждата си.

Тиртха Махарадж: Не! Надеждата умира последна.

Коментар: Не, дъхът е последен.

Тиртха Махарадж: Няма значение кое е първо или последно, самите ние също ще трябва да умрем. Но нека смъртта ни е славна смърт. А славна смърт означава да загинеш на нивото на божествената любов, да загинеш в служене. Това е истинско издигане в духа.

Въпрос: Но служене към какво?

Тиртха Махарадж: Към Бог!

Въпрос: Как?

Тиртха Махарадж: Като възпяваш, като идваш тук, като чистиш храма. Съвсем просто е. Мога да ти кажа милион начини.

Въпрос: А ако имам някаква реализация в сърцето си как трябва да служа?

Тиртха Махарадж: Питай светците, които ще ти кажат дали е вярно или не.

Въпрос: Ако светецът говори в сърцето ми, защо е нужно някой отвън да ми казва.

Тиртха Махарадж: Но сега ти питаш.

Отговор: Просто искам да говоря с хората, но не да бъда като глупав роб.

Тиртха Махарадж: Несъмнено! Обаче докато не знаем, трябва да питаме. Ако знаем, няма нужда да питаме.

Коментар: Затова съм тук.

Тиртха Махарадж: Добре, тогава слушай и отговора. Ще ти помогне.

Коментар: Благодаря!

Тиртха Махарадж: Вътрешното напътствие ни помага да разбираме напътствието отвън. Но какво става ако вътрешното водачество и външното водачество не са еднакви, ако изразяват различни мнения. Ако се различават, обикновено за нас е по-добре да се вслушаме във външното водачество. Разбира се, не в думите на някой от улицата. Но ако зачитаме духовен авторитет и той казва едно, докато вътрешната ни убеденост твърди друго, обикновено в 99.9% от случаите е по-добре да послушаме външния източник, гуру. Защото сме големи късметлии ако имаме някой, който да се грижи за нас. Точно както едно дете – нима то има проблеми? Няма проблеми. Понеже то е напълно уверено, че “майка ми ще ми даде вечеря, а баща ми ще ми даде колички” – сега малки колички, а по-късно големи – няма проблеми, то е в безопасност и сигурност. По същия начин, ако има някой, който да се грижи за нас, това е много щастлива ситуация. Но тази връзка с гуру е много подобна на приятелството. Защото приятелство означава – първо проверяваш, сетне обикваш. А не обратното. Първо премисли, след това обиквай. По-добре да кажа: първо провери, но след това недей вече да подлагаш на проверка. Защото ако първо обикнеш, а след това започнеш да проверяваш, това е провал. Затова първо проверявай, а после практикувай. Недей първо да практикуваш, а после да проверяваш – не. Ако сме проверили, че нашият духовен авторитет, нашият учител е за нас, ако той е правилният водач за нас, тогава трябва да го следваме изцяло, не половинчато. А ако извършваш повече духовна практика, ще чуваш вътрешната си насока по-вярно.