Sharanagati

Дамодар: Моят въпрос е защо ние, живите същества, които сме тук, не идваме директно оттам, от духовния свят?

Тиртха Махарадж: Ами откъде? Ние идваме директно, но въпросът е коя е началната точка. Дестинацията е ясна – това е материалният свят. Но началата точка вероятно е малко мъглява за някои. Обаче ако разгледате версията на Чайтаня Махапрабху за произхода на душата и за изначалната й позиция, тогава картината е съвсем ясна. Защото Той казва: “дживера сварупа хая кришнера нитя-даса кришнера татастха-шакти бхедабхеда пракаша”[1].  Това означава, че изначалната позиция на духовната душа е, че тя е слуга на Кришна. И изначално тя е татастха-шакти, междинната енергия на Бога, едновременно подобна и различна с Него. Считам, че това доста ясно обрисува цялостната ситуация: вие идвате директно от духовния свят, обаче сте татастха-шакти. Татастха-шакти също е включена в пара-шакти, в божествената сфера, но не в самото божие присъствие, в личното Му обкръжение. Това е въпрос единствено на сечение, на гледна точка. Следващият път като идем на морето, съвсем лесно ще схванете това. Защото, когато вървите по прибоя, понякога ви залива водата, а понякога оставате на суха земя – това е татастха-шакти: понякога едното, понякога другото.

Но да си личен придружител на Кришна – това е различно. Оттам не можеш да дойдеш. Прахлад Махарадж казва: “Как бих могъл някога да изоставя служенето към него?!” Това е един много значим, много красив стих от “Шримад Бхагаватам”: “Как бих могъл някога да изоставя служенето към него?!” Ако сте отдадени на своя учител, ако сте отдадени на своя Бог– как може изобщо някога да изоставите служенето към него?! Онези, които имат личния досег, които са лични спътници, паришади на самия Бог – те никога не могат да Го напуснат. Не могат да пропаднат. Казано е: “Във Ваикунтха дори и листата не падат.” Те са вечнозелени, всичко е вечно свежо. Как биха могли дживите да паднат оттам, след като дори листата не падат? Това е невъзможно.

Ала когато се намирате в междинната позиция, понякога вълните на илюзията идват и ви отнасят, взимат ви да поплувате. Но ако вие решите: “Не. Аз искам да се върна. Не желая да слугувам на този океан от илюзия”, тогава Маядеви ще разбере: „този не е мой слуга” и океанът ще ви изхвърли навън. Това означава, че ще паднете от своята илюзорна позиция. Ала това пропадане е извисяване, то е скок.

Ямуна: Садху Махарадж също каза, че ние трябва да докажем на мая колко сме й безполезни, за да може тя да ни изхвърли.

Тиртха Махарадж: Нещо такова. Но за това не е нужно да полагате кой знае какви усилия. Повечето от бхактите са съвсем безполезни; не от духовна, а от материална гледна точка. Защо? Защото те не са оттук. Те са странници, чужденци в тези земи. Вие сте тук по погрешка, това не е вашата родина. Но веднага щом се завърнете в истинския си дом, се чувствате на място. Тогава незабавно откриваме и своята пригодност – как можем да бъдем полезни в служенето към Кришна. Можем да бъдем полезни ако Му се отдадем. Той ви очаква. В това е красотата на процеса бхакти. Не сме ние тези, които очакваме Бога, а Бог е този, който ни чака. Разбирате ли колко дълбоко е това? Онзи, който е по-висш от нас, проявява грижа, Той ни очаква, за да се присъединим към кампанията Му! Недейте да Го карате да чака твърде дълго. Защото незабавно щом постигнем своето вечно местоназначение, животът ни ще намери своята пълнота.

Яшода: Аз искам да попитам какво е екстаз…

Тиртха Махарадж: Екстаз е онова, което чувстваш в края на киртана.

Яшода: … и защо има страх от него?

Тиртха Махарадж: Защото е непосилен. Защо има страх? Защото нямате вкуса към него. Добием ли този вкус, няма да можем да живеем без него.