Sharanagati

Най-напред трябва да живеем за собственото си духовно благо, след това трябва да сме полезни за нашите братя, човешките същества и останалите живи създания, и в крайна сметка трябва да живеем за славата на Бога. Три нива на съществуване: една малка част за теб самия, една по-голяма част за братята и сестрите ти, и най-голямата част за твоя Бог. И така, бъдете полезни на себе си, помагайте на останалите и славете Бога. Запишете това в тетрадката на сърцето си.

Въпрос  на Рамвиджай: Гурудев, споменахте тези три нива. Първото и второто малко или много са разбираеми: едното е за мен, второто за братята ми. Но как можем да сме сигурни, че третата част не е измама, като никога не сме виждали Бога?

Тиртха Махарадж: Как така?! Нима е възможно?! Ти стоиш тук, как не Го виждаш? (показвайки към олтара)

Рамвиджай: Имам предвид, ако виждам парче дърво?

Тиртха Махарадж: Това е доста лошо.

Рамвиждай: … и тогава слушам съвета и си мисля: добре, едно и две ги разбирам, но какво е третото не мога да проумея.

Тиртха Махарадж: Ако можеш да разбереш едно и две, тогава можеш да разбереш и три. Но добре, ако някой не може да разбере Бог лично, тогава поне може да види творението Му. Можеш да видиш творението, можеш да видиш природата, можеш да видиш подредбата, можеш да видиш слугите Му. Можеш да видиш това, което е свързано с Него. Какъвто бащата, такъв и синът. От сина можете да съдите за бащата. От слугата можете да съдите за учителя. Така че от резултата може да се съди и за причината, тъй като те са свързани.

А ако в даден момент не сме сигурни, трябва да питаме авторитет, който знае: “Моля те, учителю мой, би ли ми казал, ако правя това, то подобаващо служене ли е за Бога?” Аз много рядко чувам такива въпроси. Най-вероятно защото всеки много добре изпълнява задълженията си.  И всеки е уверен и установен в служенето към Бога. Но в случай, че не сте, питайте: “Това ли е начинът? На прав път ли съм?” Защото понякога се отказваме по-рано отколкото е необходимо. Например, купувате апартамент на изплащане и плащате, плащате, плащате – десет години минават и той все още не е ваша собственост. И се отказвате: “Писна ми да плащам всеки месец. Няма резултат, той не става мой.” Това се нарича глупост, нали? Защото не стигате до края на процеса. Или постъпвате в университет и след две седмици казвате: “О, това място не е за мен. Този университет не отговаря на изискванията ми. По-добре да се откажа.” По такъв начин никога няма да се сдобиете с диплома. Трябва да разберем, че има известни трудности, които следва да приемем, за да постигнем дадена цел. За беда, животът е така устроен.

Затова винаги трябва да намираме авторитет, който може да ни помогне, който ще ни вдъхновява в духовните ни дейности. Повтарям: който ни вдъхновява в духовните ни дейности. Така че ако гуру пресича материалните ви желания, недейте да бягате.