Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

Въпрос на Павитра: Имам въпрос по отношение на вярата. Учените, например, влагат вярата си в атома. Какво всъщност означава вяра и как да развиваме вяра в правилната посока?

Свами Тиртха: Много добър въпрос. В действителност през Средновековието, схоластичният подход в християнското богословие дава съвсем просто обяснение. Съществува една абсолютна истина, Господ, и религията подхожда към тази реалност посредством вярата, като пряк път; докато науката подхожда по зигзагообразен път – малко по-дълго, но в крайна сметка достига до същата реалност. И можем да наблюдаваме нещо много подобно в научното развитие през последните години. Малко по малко нашето научно разбиране достига предела си. Например, ако изучавате физика или нео-физика, ще откриете, че това е почти философия. Или астрофизиката – тя е досущ като теологично обяснение на реалността, която възприемаме. И в действителност тяхното разбиране е доста вярно. Не знам точните данни, но те казват, че видимата материя, която можете да възприемете, е около 20% от Вселената. Осезаемата енергия е 20%. А енергията, за която въобще си нямате и понятие, която не можете да проумеете какво представлява – тя е 80%.  И как се нарича? Нарича се „Черна енергия”. А йогите говорят за същото от векове! Как от черното тяло на Бог Вишну се излъчва всичко. Така че това е черната енергия, скрита зад всички неща. Дори преди няколко години Нобеловата награда по физика беше присъдена за една теория – нарича се „Теория на черното тяло” във физиката. Теория на черното тяло. Това означава, че всички ние можем да получим Нобелова награда, защото знаем за това черно тяло.

Но отвъд шегите, наистина имам чувството, че напоследък науката много доближава предела на физиката и достига до метафизиката. Тя е само една малка стъпка нататък. Едно реално научно обяснение за материята, по какъв начин тя съществува, е следното: „По неведом път материята постоянно се проявява отнякъде.” Чакайте малко, нима това е наука? Съжалявам! „Не знаем как, не знаем откъде, но постоянно се проявява.” Защо това да е по-добро обяснение от, да речем: „Бог, или върховната причина на всички причини, проявява чрез божествените си сили цялото това разкритие.” Защо другото тълкувание да е по-добро? Разбира се, работата ни тук не е да критикуваме научните постижения. Просто искам да добавя, че този ръб на науката е много близо до божествената реалност.

Но твоят въпрос е за вярата. Дори за да хванеш автобуса и да идеш на работа ти е нужна определена вяра, тя е част от нашето съществуване. Разбира се, ние искаме да разбираме вярата в религиозен или божествен контекст. Най-общо каква е таттва дефиницията за вяра? Таттва означава истината. Духовната, теологичната дефиниция за вяра е, че служейки на Бога, изпълняваш всички останали задължения. Виждам, че не сте много удовлетворени. Несъмнено, това е малко сухо. Нима това е моята вяра? Ние се нуждаем от нещо друго.

Добре, раса обяснението на вярата е вечно-нарастващото блаженство, което можете да доловите и извлечете от разбирането, или по-добре да кажа от обожанието, от възхищението от срещата на Божествената Двойка, Радха и Говинда. Раса означава есенция или вкус. Звучи малко сложно, нали? Докато стигнем до края сме забравили началото – как беше? При все това, опитайте се да запомните: вечно растящото блаженство, което можете да извлечете от обожанието на срещата между Божествената Двойка. Прекрасно е! Това означава единението на Красотата и Любовта – ако се възхищаваме на това, ще бъдем блажени. Това е раса дефиницията за вяра. Вярата не е нещо, което не знаем и затова го вярваме. Не. Но ако искаме да го кажем съвсем простичко: вярата е убеденост, до която достигате чрез любов. Харесва ли ви това? Непоклатима увереност, която можете да постигнете чрез отношение на обич.

Какво е философията? Философията е София. Възхищение от София, фило-софия. Така че тук отново не става дума за сухо, теоретично, аналитично знание. Това е отношение с любов: „Аз ценя, харесвам, възхищавам се на това по-висше знание”. Това е правилният подход: твърда убеденост, която постигаме чрез любов. Такова е нашето разбиране за вярата. За да възприемете божествената реалност е нужно да имате очите на божествената любов.