Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Ако въпросът е: как да постигнем духовните си цели – най-напред определете целите си, изучете процеса и го приложете на практика. Резултатите не зависят от вас. Защото Кришна много подбира. Представете си, вървите двамата с още един предан и наближавате Голока Вриндавана. Ненадейно на сцената се появява Говинда. Казва: „Колко хубаво, че дойде!” отваря ръце за прегръдки, хуква към вас… и прегръща другия. Лош късмет. Тогава възроптавате: „Но, Говинда! Той все спеше прекалено много! Никога не научи дори един стих от Гита! Пък аз знам два! Аз съм по-квалифициран! Защо него?! Защо не мен…!?”

Какво да се прави? Нима да се разочароваме за вечността? Не, трябва да научим тайната. Да се опитаме ли да надникнем в тази тайна?

Тайната е да развием гопи-бхава[1]. Понякога може да си мислим: „Гопи-бхава е нещо толкова възвишено, толкова сложно и толкова далечно от мен. Това е свещена тема от областта на раса, как бих могъл да навляза в нея?!” Което малко или много е вярно. Тя е толкова свещена, че – както Шридхара Махарадж казва – „Глупците нахлуват там, дето ангелите не смеят да пристъпят.”

Но какво означава гопи-бхава тук, в този контекст? От „Чайтаня Чаритамрита” научаваме, че гопите са хиляди и милиони пъти по-щастливи, ако могат да помогнат на другите да влязат в контакт с Кришна, отколкото ако самите те се срещнат с Него. И така, представете си как вървите със своя брат или сестра, и те са тези които получават прегръдката.

Гита Говинда: Гопи-бхава.

Свами Тиртха: Правилно. Иначе ще сме вечно разочаровани. По-добре да се радваме на постиженията на другите. Не е ли това великодушно? Не е ли джентълменско култивиране на духовен живот – не себично, не центрирано в себе си? И можете да прославите Бога: „Въпреки че аз знам два стиха, а той не знае нито един, все пак той е в прегръдките ти!”

Така че кое ни прави квалифицирани да се наслаждаваме на прегръдката? Не нашите постижения, а Неговият избор. На правачанена лабхйо на бахуна шрутена[2] – не чрез много проповеди и преподаване, не чрез много изучаване, лабхяте – „ще постигнем”; а единствено по Негов избор. Това означава, че трябва да сме готови да не бъдем ние избраните. Защо нашите учители винаги се стремят да ни подготвят да сме несебични? Милиони пъти сме чували: „безкористно служене, без да очакваме нищо в замяна” – защо? Защото това е шанс да развием такова съзнание за единство – че твоят успех е и мой успех. И аз съм щастлив да служа на твоя успех. Защото аз също съм част от теб, от твоите постижения. Това означава също и, че моят успех е и твой успех. Означава и, че и твоят провал е и мой провал. Но не бива да значи, че моят провал е и твой провал. Нека го запазим за себе си.

Виждате ли, това е садху-санга! Твоето постижение е и мое постижение. Ако ти си се научил как да правиш красиви орнаменти върху пяната на млякото, това е и мое постижение. Затова сме братя и сестри, затова този принцип на садху-санга е толкова свещен за нас. Ако един стигне, всички ще идат.

Затова сме толкова готови да служим на напредъка на останалите. Това е начин да развиваме духовни идеали. И не само да развиваме – да достигаме нашите духовни идеали. Виждате, че гопи-бхава е нещо съвсем практично: служете на другите. Не си мислете, че това е нещо толкова изпълнено с раса, че не можете да го правите. То е практично. Ако имаме вярното настроение, ще сме много щастливи и удовлетворени в духовния процес. И всички благословии на нашите наставници и удовлетворението на Божествената Двойка ще ни споходят.

Това е въпрос на много фино, много деликатно култивиране. Защото духовният живот е култура; а култура означава нещо, което култивираш. Какво става, като отглеждаш градина? Ще има плодове. Правилно отглеждане – прекрасни плодове. Така че нека просто следваме процеса; резултатите ще дойдат от само себе си. Ние дори не гоним резултатите, а просто чакаме. Както пише Бхактивинод Тхакур: „О, Гопинатх, Ти си освободил толкова много демони! Аз седя тук и чакам своя ред.” Просто чакайте! Ако го правите както трябва, всичко ще дойде.

(следва продължение)

[1] Настроението на гопите

[2] Из Упанишадите