Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Хората се стремят да изпитат екстаз. Какво означава екстаз? Дословният смисъл е ”да останеш извън”. Да преминеш оттатък обичайното съзнание или отвъд нормалните обстоятелства. Но под влиянието на различните гуни людете прибягват до различни методи, за да постигнат екстаз. Под въздействието на тамо-гуна вземат наркотици или алкохол, за да избягат от ежедневието. Но в духовната област ние взимаме друго „упойващо средство”. Това е упоението на мантрата, на святото име. Святото име е най-сладкото нещо, което някога изобщо можем да вкусим. Тогава ще се проявят някои симптоми – треперене, заекване, ще ни залеят емоционални вълни. Понякога ще предлагаме обелката на банана, изхвърляйки самия плод. Какви ли неща не се случват! Но разбира се трябва да се стремим да сме много стриктни в своето служене и да сме чисти емоционално, чувствата в сърцата ни да са пречистени.

 

“Когато двамата бабаджи спряха да разговарят, те незабавно започнаха да възпяват славата на Бог Хари и да танцуват в екстаз по пътя към Говардхан. Вървейки, двамата бабаджи пееха, а красотата на обкръжението в облика на Пракрити Деви (Богинята Природа), радостно се усмихваше, слушайки песните им. Бе краят на пролетта и свежият южен ветрец подухваше нежно. Ямуна Деви, дъщерята на Слънцето, запленена от възславата на Хари, тактуваше издавайки сладостни звуци. Листата на високите кедрови дървета красиво шумяха във вятъра, веейки се като флагове в санкиртан групата на Бог Хари. Двамата бабаджи подскачаха високо, танцувайки по пътя. Бяха дотолкова погълнати от киртана, че дори не усетиха как сладката нощ премина в утро.”[1] Мисля, че те също са знаели нещичко за софийската садхана – как нощта прелива в утро докато танцуваме.

 

И ако го правим добре, ако го вършим правилно, ще видим не само слънчевия диск, планетата Слънце, но и Кришна може да изгрее на хоризонта на сърцата ни. Това е истинското просветление. Когато брамините почитат слънцето, всъщност ваишнавските брамини не обожават слънчевата планета, а Кришна, кришна суря сама – Кришна е като Слънцето. И както слънцето озарява цялата вселена, по същия начин ако Кришна се покаже на хоризонта на сърцето, Той ще озари съзнанието ни. Това е нашият екстаз.

 

И не забравяйте, двамата бабаджи подскачали високо. Защо? Духовният танц е духовна практика. Това не е просто някакъв фалшив, изигран екстаз. Би трябвало да бъде искрена духовна практика. Има шейсет и четири неща, които бихме могли да предложим в обожание на шри мурти[2]. Едното е храна, може освен това благоухания, светлина, цветя и толкова много други неща… Можете да поднесете също и своите дандавати (поклони). Можете да поднесете молитвите си. Можете да поднесете песните и танците си. Можем да поднесем звъна на камбаната на влизане в храма – това също е включено в шейсет и четирите неща.  Или ако направим голямо празненство – и това е приношение към Него. По този начин преданото служене няма да има край, няма да престава.

 

Понякога се налага да вземем предвид външните формалности. Защото когато бхактите се събуждат и стават, по същото време странните хора на полу-съществуването си лягат да спят. Съжалявам да го кажа. Като например крадците, разбойниците; когато свърши смяната им, започва тази на бхактите. Така че не всеки очаква зората с една и съща нагласа. За един тя е радост, за друг – краят на работното време. Медитацията е едно, а намерението – съвсем друго. Трябва да хармонизираме тези две страни.

 

 

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

 

[2] Мурти („форма“) – форма на Бога за храмово обожание



Leave a Reply