Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Понякога някой от доверените приятели на Кришна идвал и Го прегръщал с много нежност и любов. Друг се приближавал изотзад и покривал с длани очите на Кришна. Тези отношения между Кришна и доверените Му приятели Го правели много щастлив.

За най-главен всред всички доверени приятели е считан Шридама. Той се обличал в жълти дрехи, носел биволски рог, а тюрбанът му бил червеникав с цвят на мед. Кожата му била мургава, а на шията си имал красив гирлянд. Той постоянно се шегувал приятелски и предизвиквал Кришна. Нека се помолим на Шридама да бъде милостив към нас!

Слава на Шридама прия-сакха!

Има и други приятели, още по-доверени. Те се наричат прия-нарма, или близки приятели. Сред тях са Субала, Арджуна, Гандарва, Васанта и Уджвала. Веднъж приятелките на Радхарани, гопите, разговаряли за най-близките приятели. Една гопи казала на Радхарани: „Скъпа моя Кришанги [нежна], виж само как Субала шепти посланието ти в ухото на Кришна, как тихичко пъха в ръката на Кришна поверителното писмо на Шямадаси, как слага в устата Му бетеловите ядки, приготвени от Палика, и как Го украсява с гирлянда, направен от Тарака. Знаеше ли, скъпа приятелко, че близките приятели на Кришна Му служат по този начин?” Сред многобройните прия-нарма, най-изтъкнати са Субала и Уджвала.

За степента на близост между Кришна и Субала можем да съдим по факта, че разговорите им са толкова поверителни, че никой друг не може да ги разбере.“[1]

Знаете, понякога приятелите си имат специален език. Външните хора не го разбират. Понеже те имат някакви общи преживявания, общи спомени. Разбират се от половин дума. Защото „сме си толкова близки, че знаем всичко един за друг.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 41