Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




„Рите ‘ртхам ят пратийета/ на пратийета чатмани/ тад видят атмано маям/ ятхабхасо ятха тамах – О Брахма, всичко, което изглежда, че има някаква стойност, не е реално ако не е свързано с Мен. Знай, че това е заблуждаващата Ми енергия, отблясъкът на светлината в мрака.”[1]

Тук в последната строфа се споменават две различни неща: абхаса и тамаха. Абхаса е отражение, подобно на сянка; не истинското нещо, а просто отражение. А тамаха е тъмнина, пълен мрак.

“Онова, което изглежда несвързано с Мен, е илюзия.” Това е основната тема на стиха; и после накрая Той казва: “досущ като отражението и като мрака.” Сянката на някого, например, не е истинският човек. Макар че кастовите брамини считат, че ако някой прескочи сянката им, това е обида. Но сянката не са самите те! Днес хората, които се отъждествяват с колите си, казват ако някой блъсне колата им: “Някой ме удари!” Не е ударил теб, ударил е колата ти. Недейте да разширявате фалшивия си егоизъм до пределите на своето тяло, на колата си, на всичко – това не сте вие, то е само отражение, сянка.

Ала защо тук се споменава: “… несвързаното с Мен е илюзия, като сянката и като мрака.” Как да разбираме това? Каква е тази сянка? Сянката е джива-шакти. Сянката е душата, отражението е душата. Защото сянката няма отделна идентичност; тя винаги върви с оригинала. Дживите не съществуват отделено от Бога, те винаги би трябвало да са с Него.

Но примерът с оригинала и отражението важи също и за лошия приятел. Лошият приятел винаги ви следва, винаги е с вас – докато сте в светлина. Когато няма вече светлина, той ще ви изостави. Това е лошият приятел; докато сте на светло, ще ви следва. Докато вие плащате сметката, той е най-добрият ви приятел. Когато имате някакъв проблем, когато сте в мрак, просто ви изоставя.

Затова, моля ви, не бъдете лоши приятели на Кришна. Винаги оставайте с Него, като сянка. Винаги Го следвайте. И така, абхаша, отражението, е джива-таттва. А тогава какво е тамаха? Кой е този трети елемент от космичната картина?

Крипадхам: Материалната природа?

Тиртха Махарадж: Правилно! Това е материята. Мракът е джагад, джагад означава светът. По този начин картината е пълна. Първият стих казва “Аз съществувам – преди, сега и после”. Вторият стих гласи: “Онова, което изглежда несвързано с Мен, е илюзия. Има ви вас, има го и светът.” Това е смисълът на този втори стих. Той дава картината, обстановката – как да разберем тази висша тайна, че Бог съществува винаги. Има го светът, има ме мен, има го и Бог. Тази картина е донякъде мъглява заради илюзията, но би трябвало да се изясни в следващия стих.



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.34



Leave a Reply