Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Как да разпознаем духовния си учител? Не бива да го отъждествяваме с образа, който възприемат сетивата ни. Зиме той носи дебело палто, а лете е само по дхоти. Дрехите не са толкова важни. В един живот гуру приема едно тяло, в друг – друго. В различните времена гуру се появява в различни форми. На по-висшите планетарни системи полубоговете, гандхарвите и сиддхите също имат духовни учители, макар те да не са в такива груби физически тела. Формата би могла да е различна; различни ачарии могат да извършват служенето си паралелно. Но да се разпознае духовният учител не е достатъчен външният поглед; трябва да долавяме същината. Кришна казва: „В крайна сметка Аз съм ачария – ачария мам виджаниям – Знай, че аз не се различавам от учителя.”[1] Това е божествена функция, но за да разпознаем тази божествена функция ни е нужна трансцендентална визия.

За човека съдят по най-повърхностните характеристикиоблеклото, тялото, ума или интелекта. Ала духовно чистото виждане ще ни покаже реалността съвсем конкретно. Трябва да се отървем от погрешната идея, че картината, която ни представят сетивата ни, е реалността. Истинската реалност е отвъд обсега на сетивата и ние можем да я схванем единствено с помощта на духовния учител.”[2]

С помощта на духовния учител можем да разберем, че истинската реалност е отвъд, оттатък. Но с негова помощ разбираме, че онова „оттатък” е тук! Въпреки всичко не бива да объркваме това, което е тук, с онова оттатък; това би могло да е грешка.

Съвършеното знание може да достигне до заключения дори по съвсем дребни признаци. От духовните признаци трябва да стигнем до същината. Разбира се това не означава, че физическото присъствие на учителя трябва да бъде пренебрегнато, ала същината е скрита надълбоко. Вещите, оставени от духовния ни учител, например палтото или обувките му, заслужават обожание, обаче личното служене е по-ценно. Снимката не е гуру, макар да го описва. Виждането или чуването не дават пълна представа за човека. Истинското преживяване са словата или разбирането на напътствията на духовния учител. Това е истинско Кришна съзнание.”

Понякога учениците на Шрила Прабхупад му крадяли дхотито – просто за да могат да помнят духовния учител… Но аз съм убеден, че не е достатъчно да събираме някакви реликви от духовните си учители, които да пазим като в музей, понякога почиствайки ги от прахта – и това да представлява нашата отдаденост към учителя ни; толкова не стига. Есенцията е да се разберат напътствията. Проверка за духовното ни развитие, за духовното ни разбиране е доколко сме схванали наставленията.

Отвъд различните качества на нашия учител – можем да харесваме завладяващия му нрав, начина, по който се държи, жестовете му или интелектуалните му способности –  ала не бива да пропускаме същината, т.е. ученията. Те трябва да са най-висшата цел и за тази висша цел трябва да сме готови да пожертваме всичко

Исках да споделя с вас тези мисли и да цитирам Шрила Шридхара Махарадж за това как да разпознаем учителя. Точно както ръчният часовник не е самото време, а просто показва времето, така и снимката не е самият гуру, но го описва.



[1] “Шримад Бхагаватам” 11.17.27

[2] Шрила Шридхара Махарадж, „Шри гуру и неговата милост”



Leave a Reply