Sharanagati

(продължава от предходния брой)

Кришна е много личностен. Точно като нас, хората. Той харесва естествените, сърдечни взаимоотношения. Не само официалните молитви: “Ти си най-великият!”, но Му се нравят и личните обръщения: “Хей, приятелю, мога ли да ти открадна ладдхуто[1]?” Но, за да подпомогне проявата на подобни по-интимни чувства, Той трябва да се прикрие. Не можем да играем футбол с Господ, нали?! Обаче можем да играем с другаря си. Затова Той се скрива по божествен начин. Готов е да се откаже от това да бъде Бог и можем да кажем, че е готов да стане досущ като хората. А обратното на човешкото изкривено мислене „Аз съм Бог”, най-връхната точка на духовната есенция е, че Той е готов да се прави на човек. Това е Неговата божествена илюзия, когато си мисли: “О, аз съм едно пастирче.” Когато забравя, че е Върховният Бог и се държи като обикновено човешко същество. Такава е функцията на йога-мая – да прикрива величието, за да се увеличи раса, вкуса. Нима тази картина е вярна? Не е кой знае колко вярна, защото Той си е Богът, ала Той е готов да излезе от ролята си, за да се доближи до нас. В тази по-висша картина също има изкривяване, но то е сладостно. Докато картината на маха-мая е горчива. Така че йога-мая ни дава знание. Помага ни да осъзнаем Върховния – затова можем да я считаме за свързваща енергия. Докато маха-мая ни носи забрава, носи илюзия, носи липса на вяра. Първата донася видя, познание, а тази донася авидя, невежество.

А как да се избавим от тази илюзия, как да се отървем от тази авидя? Как да се измъкнем от тъмнината? Чрез медитация върху светлината. “От мрак води ме към светлина.” Материалният мрак може да се избегне с помощта на материална светлина. Но от духовния мрак може да се избяга чрез божествена светлина.

И така, сега Кришна описва картината, всред която трябва да разберем, че Той е Върховният, нали? Това е темата на втория стих. И най-общо казано, Той описва илюзията – “всичко, което изглежда, че не е свързано с Мен, е илюзия. Не е вярно, че нещо е независимо от Мен. Ако си мислите, че сте независими от Мен, това не е вярно. Вашата мисъл съществува, в този смисъл тя е истинска, обаче не е вярна.”

Точно както израза: „Земята има две луни.” Това вярно ли е? Не е вярно. При все това, съществува ли такъв израз? Съществува, защото го казахме: “Земята има две луни”. Така че идеята съществува, ала не е вярна. Това е илюзия. Идеята я има, тя е реална, обаче не е истинска.

Ямуна: Но по поетичен начин това би могло да е вярно. Ако стоим на брега на езеро и гледаме отражението на луната…

Тиртха Махарадж: Добре, добре! Нека от тази романтична поезия се върнем на философията. Или пък: „Синът на бездетна майка”. Изразът съществува, но не е верен. Този е начинът, по който да разбираме функцията на илюзията – тя съществува, но не е истинска. Това е отражение, ограничена истина, така да се каже. Истина в смисъл, че съществува, обаче не е реална. Затова Аристотел е рекъл: “Можем да кажем, че ако нещо не съществува, то съществува като несъществуващо.” Следите ли мисълта? Изглежда като трик на ума, но не е, защото това също доказва, че съществуването съществува. Което е много важно, тъй като показва, че животът идва от живот, битието идва от битие. Целият свят е произлязъл от нещо, а не от нищото. Защото ако беше произлязъл от нищо, щеше да се върне в нищото. Ако идвате от нула, ще се върнете в нулата. Ала ако импулсът идва от Бога, тогава всичко това ще се върне в Него.

Междувременно съществува фазата на вякта, проявлението, която е илюзорна, извинявайте че го казвам, но тя не е истинска. Затова трябва да отстраним воала на илюзията.