Sharanagati

[Това е стих, произнесен от Шримати Радхарани.] “Моя скъпа приятелко, сега срещнах своя отдавнашен и скъп приятел Кришна на това поле Курукшетра. Аз съм същата Радхарани и сега се срещаме двамата. Много е хубаво, но все пак бих искала да отидем на брега на Ямуна, под дърветата в тамошната горичка. Копнея да чуя вибрацията на сладката Му флейта, свиреща петата нота в гората на Вриндавана.”[1]

Всъщност, това е продължение на предходния стих: “Същата пълнолунна нощ е, аз съм същата, любимият ми е същият, всичко е същото, но аз копнея да се върна във Вриндавана.”

“Сега, о преданоотдадени, моля чуйте кратко тълкувание на този стих. Бог Чайтаня Махапрабху си мислеше така след като видя муртито на Джаганнатх. Предмет на мислите Му бе Шримати Радхарани, която се беше срещнала с Кришна на полето Курукшетра. Макар да бе видяла Кришна там, Тя все пак си мислела за Него така. Представяла си го в мирната и тиха атмосфера на Вриндавана, облечен в пастирски дрехи. Но на Курукшетра Той бил в царски премени, придружен от слонове, коне и тълпи от хора. Затова обстановката не била подходяща за срещата Им. Така срещайки Кришна и мислейки за Вриндаванската атмосфера, Радхарани копнеела Кришна да я заведе отново във Вриндавана и да сбъдне желанията Й в онова спокойно обкръжение.[2]

 Гопите казаха следното: Скъпи Господарю, чийто пъп е точно като лотосов цвят, Твоите лотосови нозе са единственият подслон на падналите в дълбокия кладенец на материалното съществуване. Нозете Ти са обожавани и върху тях медитират великите мистични йоги и високо образовани философи. Бихме искали тези лотосови нозе да заживеят в пробудените ни сърца, въпреки че ние сме само обикновени жени, заети с домашни задължения.”[3] Това е цитат от “Шримад Бхагаватам”, Десета Песен, и можем да видим, че тази Десета Песен е най-близо до настроението на Махапрабху.

“Гопите си мислели: “Скъпи Господи, ако Твоите лотосови нозе отново дойдат в дома ни във Вриндавана, желанията ни ще се сбъднат.” В един стих Шрила Рупа Госвами е обяснил поверителното значение на стиха от “Шримад Бхагаватам”, за да бъде разбран от общите маси.[4]

Гопите продължили, “Скъпи Кришна, ароматната сладост на Твоите забавления се стеле из горите на славната земя на Вриндавана, заобиколена от сладостта на областта Матхура. В съкровената атмосфера на тази дивна земя Ти можеш да се наслаждаваш на забавленията си с танцуващата на устните Ти флейта и обкръжен от нас, гопите, чиито сърца винаги изобилстват от непредвидими екстатични емоции.”[5] Това е стих от “Лалита Мадхава”, така че можете да си представите настроението на тази драма.

Ако посетите днешна Вриндавана, ще видите едно село. Ще видите транслационните кули на телефонните компании, ще видите хората, които живеят и работят там, ще видите златната младеж на Делхи да се забавлява там, ще видите чисто нови хотели за западняците, ще видите отровената и замърсена Ямуна. Много е трудно да видите Кришна, дори на това място. Макар да има много храмове, и някои от тях да са много известни и значими. Но се казва, че Кришна покрива забавленията на светите места с тънко материално покривало, за да попречат на неквалифицирани погледи да проникнат в лила. И повечето хора се плъзгат по това тънко покривало. Какво да се прави? Трябва да развием божествен взор, за да можем да виждаме присъствието на Кришна, на Шримати Радхарани, на гопите и на преданоотдадените през цялото време. Не само когато сме на поклонение, не само когато се събираме да слушаме лекция. Но на практика, свързвайки се обратно към божествения извор ще можете да имате подобно извисено виждане през цялото време. Без съмнение, за това е нужна тренировка, но е възможно. Тъй като Кришна се намира и във вашето сърце, просто трябва да установим връзката много здраво. Поканата от Негова страна е винаги открита, ние просто трябва да отвърнем на тази покана.

И тук е описан този толкова поетичен израз на срещата, и едновременно с това на чувството за безпокойство на Радха и Кришна. Толкова е поетично, но въпреки това вие може да си кажете: “Това е твърде висше, аз съм прекалено далеч от тези проблеми – дали Радхарани се среща с Кришна във Вриндавана или на Курукшетра.” Но това означава, че не просто се движите по повърхността на тънкото покривало над Вриндавана, а сте погълнати в Дяволското гърло. Надълбоко. По-добре да се изкачим нагоре по стълбите, да излезем на повърхността, да се зарадваме на слънцето и да видим красотата наоколо. Защото всъщност всичко обрисува срещата на Радха и Кришна. Когато виждате щастие в света навън – това е срещата; а когато виждате тъга или нещастие – това е раздялата. По такъв начин можете да свържете всичко с Кришна, с Тяхната среща и раздяла. Ние имаме щастието да следваме примера на великите светци в развиването на тази наука.

(следва продължение)