Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 9 септември 2005, Ахтопол)
Кой е най-добрият начин да се помогне на хората? Вие какво бихте искали да получите – конструктивна критика или мъничко разбиране? Трябва да добиете някаква милост. Капчица милост е способна да ви промени незабавно. Което не може да бъде постигнато в стотици животи, една капка милост може да промени за миг.
Но не забравяйте трите стъпки в духовното общуване. Първата е разбирането. Разбиране означава че сте готови да изслушвате проблемите на другите. Може да не допринасяте кой знае колко активно, но поне давате шанс да хората да изразят чувствата си. В повечето случаи това е добро начало – людете се нуждаят от възможността да изразят себе си, да изкажат трудностите си.
Втората стъпка е състраданието. Състрадание означава не просто да изслушвате проблемите, но да сте готови да ги споделите. И знаете ли, проблемите са много странно нещо – ако бъдат споделени, те намаляват. А ако споделяте щастието си, то расте. Тъй че състраданието помага да се намалят проблемите и да се увеличи щастието.
Знаете тези категории, нали: пара-дукха-дукхи, пара-сукха-дукхи, пара-сукха-сукхи и пара-дукха-сукхи? Най-често срещаното е пара-сукха-дукхи: щастието на другите е голямо нещастие за мен. Пара-сухка-дукхи – ако някой около мен е щастлив, аз съм тъжен. Как тъй другият ще е щастлив!? Това не е никак хубаво, ние не харесваме подобни люде. Следващата категория е дори още по-лоша: пара-дукха-сукхи. Когато някой се радва на страданията на другите. Такъв човек определено е злодей. Това е най-лошото! След това има пара-дукха-дукхи – страданието на останалите е страдание и за мен. Това е състрадание – когато съм готов да споделя проблемите им, когато усещам мъката им. А пара-сукха-сукхи е щастлив когато и другите са щастливи. Това е много позитивен подход, един по-висш тип състрадание.
И тъй, втората стъпка беше състраданието, когато споделяш чувствата. А третата е обичта. Когато не просто изслушваш, не просто споделяш, но си готов да се нагърбиш с цялата грижа, да отнемеш страданието на другите. А това не е възможно без саможертва. Казва се че много са учителите, които взимат парите на учениците си. Но малцина са онези гуру, които отнемат проблемите и страданията на своите ученици. Това е една истинска характеристика, истински симптом на истинския учител – че той е готов да пожертва себе си за благото на останалите. И ако успеем да получим една капка милост от подобен човек, тогава целият ни характер се променя. Работим сериозно върху себе си от дълго време, без никакъв резултат. Но само щом влезем в досег със свята компания, техните ценности незабавно стават и наши. Това е груповата динамика на садху-сангха. Обмяна на ценности.
За да помагаме, трябва да сме здраво свързани с по-висш източник. Защото да потъваме в проблемите на другите – това се нарича синдром на самоизгарянето. Когато си давал, давал, давал на другите… и си изчерпан. Когато сам не се зареждаш. Това е големият проблем на всички помагащи на каквото и да било ниво. Защото ако някой НЕ е свързан с Бога, с изначалния източник, тогава ресурсите му ще се изчерпат – рано или късно.
Има и още една грешка, която често допускаме – да си мислим, че НИЕ го правим. Тогава бремето на отговорността просто ни смазва! А постигнеш ли първите успехи, започваш да си мислиш: „Да, добре се справям. Велик съм! Доказал съм се! Това действа!” НИКОГА не бива да забравяме, че ние сме инструменти. И не бива да правим хората зависими от нас, а от Бога. Защото инак просто създаваме и обучаваме зомби около себе си – ако ги караме да зависят от нас. Но ако им помагаме да разберат, че ПРИНАДЛЕЖАТ към дивното Божие семейство, че имат вечна, постоянна връзка, че са сияйни искри от големия огън – тогава те няма да търсят свещи.
Тъй че независимостта е много важна. Споделяне – но запазвайки независимостта. Понеже аз вървя по своя път, а те по техния. Единственото нещо, което прескача тази лека дистанцираност, лека липса на чувства, лека студенина – това е Бхакти. Но доближим ли се към хората С Бхакти, тогава ще бъдем защитени. Ако си готов да скочиш, не се налага да скачаш. А дори и да скочиш, Кришна ще те закриля. Синдромът на преданото самоизгаряне, а?


Leave a Reply