Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, август 2014, Лудащо)

Състезателният дух не е хубаво нещо. При все това вие, като опитни духовни практикуващи, имате някои извинителни причини за духовно състезание. Да се съревноваваме със самите себе си, например, за да надмогнем своите недостатъци; ако истинското ни его и фалшивото ни его се съревновават – мисля, че такова състезание е одобрено. 

Но съществуват и по-висши причини за духовно състезание – да се увеличи удовлетворението на Кришна. Както всички знаем, има многообразие от чувства и подходи към Кришна. Особено във Вриндавана, това е описано в няколко прототипа. Както майка Яшода и Нанда Баба са образци на родителските, семейните отношения с Кришна. И може би най-интересните и най-вълнуващи образци са гопите и гопалите. Гопалите имат един вид приятелство с Кришна със смесица от различни раси, различни емоционални чувства – като подправките на живота. А гопите, пастирките във Вриндавана, също питаят най-различни чувства, макар най-общо тяхната привързаност да се основава на любов. 

Бих искал да ви поканя на едно преживяване: просто се пренесете във Вриндавана. Не е особено трудно, тъй като тъкмо сега сме съвсем близо до вриндаванската атмосфера. Толкова дъжд, студ, много бхакти и т.н. И Кришна е във фокуса. Затова нека влезем в това настроение на търсене на Кришна! 

И какво е съревнованието между гопалите и гопите? Те искат да обсебят Кришна, искат Кришна да дойде в тяхната група. Всички знаем, че мантрите действат като заклинания. Ако повтаряте името на някого, той неминуемо ще дойде, за да бъде във фокуса. И така, гопите имат такова заклинание, а гопалите също имат магически думи. Сега влизаме във Вриндавана. Радхе Кришна, Радхе Шям! Хей Говинда, хей Гопал! В сърцата на преданите възниква състезателен дух. Сега гопите повеждат: Радхе Кришна, Радхе Шям! Но гопалите не позволяват това да се случи! Хей Говинда, хей Гопал! 

И двете групи търсят, но не намират. Какво да сторят тогава? Гопалите са неудовлетворени: дали пък не трябва да търсят в настроението на гопите? И ето, те взимат настроението на гопите: Радхе Кришна, Радхе Шям! А гопите вземат настроението на гопалите: Хей Говинда, хей Гопал! 

Каква е специалната практика и принос на бхакти като процес на предано служене? Това е възпяването на светите имена. В скрита форма то присъства в множество религиозни процеси, но е съвсем ясно формулирано в нашата традиция. И както се опитахме да изразим в този бхаджан, думите и названията действат като магически заклинания. Така че щом чрез словото влизаме в досег с божественото, то е нещо много могъщо. 

Разбрали сме, че възпяването на светите имена е много важно. Това е лесно да се приеме. Но имало един случай, в който Чайтаня Махапрабху не повтарял имената на Кришна, а възпявал в Навадвип: „Гопи гопи!” Затова бил критикуван от местната общност: „Има някаква полза от повтаряне на имената на Бога, но каква полза можеш да извлечеш като повтаряш това „гопи гопи”? Какво е това?!” За щастие, слушайки напътствията на нашите учители, ние разбираме каква е значимостта на такъв вид мантруване. Защото качествата на обожаемия обект се прехвърлят върху обожаващия.