Sharanagati

Ямуна: Махарадж, веднъж попитах нещо Гурудев[1], на което той не ми отговори…

Тиртха Махарадж: Нима тогава очакваш аз да ти отговоря?!

Ямуна: Аз просто споделям въпроса, не очаквам отговор. Въпросът беше: “Гурудев, как казваш нещата, които казваш?!” Преди няколко години бях в библиотеката на Гурудев, прелиствах книгите и видях, че със съвсем ситни буквички в полетата той си е водил бележки, правил е справки… досущ като мрежа! И аз си помислих: „Боже Господи! Ако Гурудев се е подготвял по такъв начин върху шастра, какво остава за мен?!”

Тиртха Махарадж: Да обожаваш! Защото Бхакти не е просто интелектуално разбиране, а промяна в сърцето. И понякога интелектът е голяма пречка в духовния напредък. Защото има два пътя: единият е на мозъка, другият на сърцето. Има един специален тип медитация, нарича се медитация на сърцата-близнаци. Обаче не става въпрос за опит да откриеш своя партньор-близнак отвън и след това да медитирате заедно. Не, трябва да откриеш собствения си вътрешен близнак. Всъщност това означава да свържеш сърцето и ума. Да вразумиш до известна степен сърцето, и да наситиш ума със сърдечност. Това е тази вътрешна връзка. Тя не е някаква псевдо-духовна шизофрения, а обединяването на един добър ум с едно добро сърце.

Всички ние знаем, истинските неща ги виждаме със сърцето. Така че не забравяйте да култивирате именно него. Каква е тази сърдечна визия? Сърдечната визия е доверието. Трябва да вярваме в това, което правим. Трябва да вярваме на учителите си. Трябва да вярваме на нашия Бог. Трябва да вярваме и поне мъничко на самите себе си: “Да, ще съумея да се справя! Не със собствени сили, но посредством милостта.”

Затова имайте тази сърдечна визия! Това в крайна сметка е начинът да разберете нещо.

Знаете ли, веднъж Садху Махарадж ни беше на посещение. Имаше някакво събитие, обществена лекция, и беше зададена темата „Веданта Сутра”. И така, ние го поканихме да изнесе лекция върху „Веданта Сутра”. Докато пътувахме натам, той попита: “Можеш ли да прочетеш нещо от тази ”Веданта Сутра”? И след половин страничка каза: “Стига. Достатъчно.” Беше твърде теоретично за него. И след това започна да дава лекция на вълните на раса за посветеността към Шри Гуру, и „моят духовен учител е такъв и такъв”, а „възпяването на Святото Име е такова и такова”…  Защото какво е заключението на „Веданта Сутра”? “Онези, които постигнат съвършенство, никога не се завръщат в този свят.” Онези, които постигат, не се завръщат. Съвсем простичко. Това е заключението! Ако проумеем този едничък стих, няма нужда да четем всичките 555 шлоки. Онези, които постигат, не се завръщат. Запомните ли този единствен стих, можете да сте учители по „Веданта Сутра”. И ако някой се опитва да ви тества: “Ти изучавал ли си „Веданта Сутра?” ако отвърнете: „Да! Онези, които постигат, не се завръщат,” казвам ви, ще впечатлите човека.

Ала това постигане е възможно чрез вяра. Това постигане е възможно чрез сърдечната визия. Възможно е чрез доверието, което влагаме в Кришна.

Въпрос: Какво може да се каже тогава за падналия ангел в контекста на тази интерпретация? Защото той е познал, а все пак е паднал…

Тиртха Махарадж: Ние сме падналият ангел. Виждате ли, битието и различните пластове на вселената са досущ като една висока сграда, небостъргач. Да речем, че има сто етажа. Да се изкачват стъпалата е трудна работа, затова умните хора взимат асансьора. А в една голяма сграда има много асансьори. Затова, ако срещнете другия асансьор на петдесетия етаж, обърнете внимание на посоката: кой отива нагоре и кой надолу. Макар да се намират на едно и също ниво, единият може да е изкачващ се дявол, а другият – падащ ангел. На един и същи етаж са, но посоката е различна. Така че внимавайте на какъв асансьор се качвате.

Ала най-общо можем да кажем, че падналият ангел сме самите ние. Затова ви казвам: отгледайте крилете си! Нека те пораснат! Просто свалете палтото си. Полетете!