Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




”Бог, Върховната Личност каза: “Безстрашие, пречистване на съществуването, развиване на духовно знание, благотворителност, себеконтрол, извършване на жертвоприношения, изучаване на Ведите, въздържание, простота, ненасилие, честност, превъзмогване на гнева, отречение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, благородство, скромност, твърда решителност, енергичност, сила на духа, свобода от завист и от силно желание за почести – тези трансцедентални качества, о сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.”[1]

Сега имаме ясна картина. „Тези стихове описват някой друг, не мен!” Затова можем да кажем, че “Бхагавад Гита” или ученията, дадени от Кришна, са освен всичко друго и един от най-добрите методи за самоанализ и изграждане на личността. Защото тук всичко е конкретизирано, дадена е ясна картина: каква е божествената природа, какви са божествените качества. Не е така, че: “Просто помисли малко и всичко ще е наред. Просто кажи, че си бхакта на Кришна, и готово.” Не, нещата са ясни: ако отговаряш на този стандарт, значи спадаш към божествената природа; ако ти липсват тези качества, значи следва да се усъвършенстваш.

Ала отново трябва да четем между редовете, да се вглеждаме отвъд думите. Защото бихте могли да си помислите, че това е просто някакъв дълъг списък с най-различни качества, сбрани от тук и там, и че в тях липсва систематичност и структура. Но това абсолютно не е вярно. Кришна е изключително последователен и красноречив оратор. Той улавя вниманието и съвършено прецизно описва онова, което желае.

И така, отначало Той говори за определен набор от качества, в групи по три. Както са например: абхаям, саттва-самшуддхи и гяна – безстрашие, пречистване на съществуването и развиване на духовно знание. Всъщност Той най-напред описва тези качества в съответствие със социалните подразделения. Започва най-отгоре; тези качества принадлежат на саннясите: безстрашие, пречистване на същността и култивиране на знание.

Какво означава да си безстрашен? В Упанишадите, които са онази част от Ведите, която касае гяна, се описва, че онези, които напълно са се отдали, не изпитват страх. Тези, които напълно и всецяло са отдали себе си под божествената закрила и божествената воля, те никога няма да се побоят. Каквото и да ги сполети, ще знаят и ще бъдат уверени, че то идва за тяхно добро. Всеки ще възкликне: „Да! Това е прекрасно!” Но когато демоните идват към вас, все още ли ще сте толкова безстрашни? Когато звездите, слънцето и луната падат от небесата, пак ли ще сте толкова безстрашни? Когато земята се тресе под нозете ви, пак ли ще сте толкова безстрашни? Когато фантазията, в която живеете, лежи на късчета в прахта, пак ли ще сте толкова безстрашни?

И така, безстрашието трябва да се практикува от саннясите. А какво означава санняси?

Ямуна: Това е орденът на отречението в живота. Казва се, че брамините са учителите на обществото, а саннясите са учителите на брамините.

Дани: Санняси е онзи, който се е посветил на Бога.

Тиртха Махарадж: Да, и в този смисъл всички ние трябва да станем санняси; ала не като социален или духовен орден, защото тогава кой ще се погрижи за следващите поколения? В действителност санняс не е просто отречение, защото то е сухо; но е и посветеност, защото тя е сладка. Докато си мислим, че можем да се отречем, на първо място това е илюзия; на второ място означава, че разчитате на собствените си сили. А нашите сили са ограничени. Ала ако се отдадем и се радваме на защитата на Кришна, Неговата мощ е безгранична. “Махатманас ту мам партха даивим пракритим ашритаха – махатмите, великите души, се наслаждават на закрилата на божествената природа.”[2]

Безстрашието стои до пречистването на себе си, саттва-самшуддхи. Можем да го интерпретираме и като бхава-самшуддхи, пречистване на чувствата. Тук е споменато саттва-самшуддхи; саттва означава съществуване, а самшуддхи – съвършено пречистване. Пречистването на съществуването ни върви рамо до рамо с безстрашието. И в крайна сметка можем да кажем, че пречистването на съществуването е пречистване на чувствата.

И накрая гяна, култивиране на духовно знание  – това спада към задълженията на саннясите.

 

(следва продължение)



[1] „Бхагавад Гита” 16.1-3

[2] “Bhagavad-gita”9.13



Leave a Reply