Archives

Calendar

November 2022
M T W T F S S
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(продължава от предния брой)

 

“Чудесно! Това не е за мен! Не съм санняси, така че не се налага да съм безстрашен,  не трябва да пречиствам съществуването си, а пък знанието е прекалено сложно за мен! Харибол!” Добре, ако мислите, че можете да се измъкнете, нека разгледаме следващия комплект. Ако това е отредено на саннясите, да видим какво е дадено за грихастхите.  “Благотворителност, себеконтрол, извършване на жертвоприношения.” Това по-добър набор ли е? “Та то е също толкова сурово, колкото за саннясите! А освен това имам и допълнителни проблеми със семейството си – да го поддържам, да изкарвам пари, да отглеждам деца… О, толкова много притеснения! Смятах, че ако избягна санняса ще бъде по-лесно, но ето че съм уловен на куката!”

Какво означава благотворителност? Веднъж Трипурари Махарадж даде определение за дарение. Той каза: „Ако докато даваш някаква сума пари, усетиш “сст”- тогава значи си дал достатъчно.” Когато ти е мъничко трудно. Но нима това касае просто парите? Не. Не може да смятате, че с някое дребно дарение можете да купите Кришна, или гуру, или ваишнава, или милостта. Тъй или инак, парите ви се дават от Него. Те са като въздуха – божествена енергия. Засега въздухът е безплатен; няма данък върху въздуха, върху дишането. Надявам се никой не ни подслушва, защото не искам да давам идеи на данъчните служби. Дарението е досущ като посвещаването. Защото парите ни са нашето второ аз; обичаме си ги толкова много, искаме да си ги кътаме, броим си ги, ценим ги точно както самите себе си, нали? Така че ако дадете своето второ аз на Кришна, ще се научите да му отдавате и първото си аз. Ала обикновено парите са деликатен въпрос. Защото може да си речете: „Е, аз съм един чист, о не, исках да кажа – аз съм един беден * ваишнава, другият е по-богат, така че съм щастлив, че той може да даде. Тези дарения не са за мен, аз не мога!” Обаче Бхактивинод Тхакур е бил много строг: “Ако нямаш пари, дари времето си. Ако нямаш нищо, дай поне малко пепел!” Така че не става въпрос за сума, не е въпросът в количеството – нещичко нека дадем. Защото по този начин ще се научим, че трябва да служим на Кришна някак, трябва някак да служим на божествената цел. Но отново ще кажа, че не бива да се удовлетворяваме с някое дарение към мисията и да теглим чертата: “Хубаво! Извърших си служенето.” Не, това не е достатъчно.

След това себеконтрол. “Но аз съм се оженил не, за да се контролирам, а да се наслаждавам на живота! Не съм санняси, моля! Това е още по-сложно!” И сетне – жертва. “Работя здраво, ден и нощ, а трябва да правя и жертви?! Това е прекалено! Кришна, искаш прекалено много!” Оттук можем да разберем, че съществува огромна разлика между грихамедхи и грихастха. Грихамедхи означава „който се наслаждава”, а грихастха – който е установен – стха, който е стабилен, устойчив в семейния живот. Семейният живот не е разрешително да си ленив или да избягваш трудностите; напротив, там отговорността е дори по-голяма. Защото не отговаряш само за себе си, но и за семейството си.

“Добре! Този орден грихастха е много тежък, много сложен. Я да видим какво е предписано за брахмачарите.” Саннясите и грихастхите поеха всички трудни видове служене; какво остана за брахмачарите? “Изучаване на Ведите, въздържание, простота.” “Боже мой! Това отново не е щастливият живот! Да изучавам през цялото време онези заплетени Веди на този санскрит, който ми счупва езика! А после и тапася! Студена вода! Спане на пода! Хранене само когато гуру каже: „Яж!” Господи, пази брахмачарите! И простота. Но животът е толкова сложен! А умът ми е толкова объркан! Може би и тази брахмачария не е за мен…”

Очевидно е, че няма лесен живот, няма измъкване от трудностите, от изпитанията, от шансовете за служене, от отговорността. В каква позиция се намираме всъщност няма наистина значение, защото реално се стремим към една и съща цел.

Нека се опитваме да проявим, да реализираме тези качества в живота си. Ако сме брахмачари, нека бъдем истински брахмачари, а не само по име. Ако сме членове на семейство, нека приемаме това много сериозно. Ако пък някой е санняси, нека бъде много искрен и чист. Проблемите започват когато има смесване: когато саннясите започнат да живеят лек и охолен живот като грихастхите, а от грихастхите се очаква да живеят като аскети. Така че не бива да смесваме ордените, но каквото и място да заемаме в обществото – било в божествената, било в материалната градация – трябва да сме много искрени, простосърдечни, естествени и стабилни в позицията си. Тогава ще бъде по-лесно да развием следващите качества като ахимса, говорене на истината и т.н. – има толкова много.

Ако се вгледаме в себе си, дали притежаваме в малка или в по-голяма степен тези качества, ще можем да разберем позицията си. Това не е въпрос на раса, въпрос на таттва е. Така че, ако се самоанализираме от гледна точка на тези стандарти, няма да надценяваме себе си. Веднъж се срещнах с един човек, който посещаваше бхактите и мислеше за Кришна от три години, но не като посветен преданоотдаден, а просто като приятел. Той каза: “Практикувам от три години! Какво още бих могъл да посветя на Кришна!?” Сърцето ми направо застина и си помислих: “Може пък да е останало нещичко…”

 

(следва продължение)

* Б.прев. Игра на думи на английски: pure (чист), poor (беден)

 



Leave a Reply