Sharanagati

Съмненията са наши стари приятели. Не е ли така – те винаги се завръщат. Понякога развиващият се бхакта казва: „Всички ме напускат. Единствено лошите ми желания остават с мен.” Можем да добавим също и че „съмненията ми винаги ме навестяват, завръщат се.” Но по милост можем да превъзмогнем съмненията. Понякога се усъмняваме: този процес е толкова красив, толкова възвишен – той не е за мен! Аз съм така груб, така първичен, не съм достатъчно фин за да практикувам това! Но тогава чрез протегната с обич покана от страна на бхактите, можем да преодолеем малките си незначителни съмненийца.

В края на “Бхагавад Гита” Арджуна казва: „Готов съм да действам според Твоите напътствия”. Всъщност това е и обяснението какво означава да имаш съмнения. То значи да не си готов да действаш според Неговите желания. Когато се опитваш да действаш независимо, това означава че имаш съмнения.

Сега говорим за елементарното ниво в Бхакти, Садхана Бхакти. Най-напред трябва да разберем, че Той е господарят. Това е процесът, през който минава Арджуна; от съмнението: „Хей приятелю, имам една идея, ще взема да избягам от тази битка”, той достига до заключението: „Готов съм да направя ВСИЧКО което ми кажеш!” Какъв добър учител е Кришна! Да тренира ученика по такъв начин, та той да е готов на всичко! Веднъж имаше един духовен учител който каза: „Знайте, моето ниво на обучение е такова, че да сте готови да направите всичко по всяко време!” Това беше изискването да встъпиш в неговия кръг.

Трябва да помните процента на своята отдаденост. Петдесет на петдесет? Петдесет за Кришна и петдесет за мен? Или колко? Ако искаме да встъпим в един по-висш кръг е нужда пълна отдаденост. Няма значение че не става изведнъж. Но можете да си дадете три и половина месеца. Първия ден започвате с 1%. Втория ден – 2%. И след три и половина месеца достигате до 108% отдаденост. Трябва неспирно да растете. Всеки ден малко повече, всеки ден малко по-надълбоко! И накрая ще дойдете до това ниво: „Готов съм да направя всичко. Вече нямам изисквания към теб, Кришна. Аз съм Твой слуга, ще направя всичко.”

И тогава отново ще дойде онзи божествен импулс. Отново ще започнем да се бунтуваме – след известно време. Защото отначало научаваме, че трябва да сме много покорни слуги на Кришна. Но по-късно започваме да разбираме, че има и не чак толкова покорни слуги на Бога, които са изключително високо квалифицирани! И тогава отново божествената моха идва при нас – да ни накара да забравим покорството си! Да се бием за правата си! Да кажем „НЕ!” на Кришна! Това са трудни моменти. Трябва да се преборим за тях.

Но както и да е, това е друга глава от живота в преданост – когато отново се противопоставяме на Кришна, но вече на друго ниво. Единствено заради Него, единствено за Негово удовлетворение. А какъв е източникът на това противопоставяне? Отново милостта.

Но трябва правилно и искрено да определим нивото си. Докато се намираме в обикновената маха-майа забрава не бива да се опитваме да покажем, че се противопоставяме на Кришна на нивото на йога-майа. Нека го кажем съвсем просто: най-напред трябва да сложим короната на Кришна, да разберем, че Той е Богът. И когато самият Той е готов да си свали короната – тогава вече сме в по-близка връзка.