Sharanagati

Препосвещението или новото посвещение между различни линии не е чак толкова проблематично. Защо? Защото каква е целта на другата линия? Един вид освобождение, нали? Няма проблем! Тази линия, тази практика, това посвещение могат да ви помогнат за освобождението. Каква е целта на бхакти? Не е освобождение! Тя е према бхакти – екстатичната божествена любов. Това е различна цел. И този процес ще ви помогне да постигнете именно тази цел. Няма противоречие между двете. Едното е една стъпка, другото друга.

Повече проблеми има ако вътре във ваишнавската линия хората започнат да си препосвещават учениците. Това е по-трудно за разбиране. Но понякога също се случва. Нямаме нужда от мъченици, нуждаем се от приятели.

Ако съм толкова тесногръд, та да не оценям съкровищата, които идват отвън, тогава значи съм сляп. Казва се, че трябва да вземете злато дори от купчина с боклук. Това важи и в духовен смисъл. Но каква е предпоставката? Твърда вяра. Твърда вяра. Укрепен съм във вярата си, установен съм във връзката си със своя духовен учител – тогава мога да се оглеждам наоколо. Не сте ли укрепени, не сте ли стриктни, ако се озъртате ще се смутите. Затова трябва да сме много установени в своята линия. А достигнете ли до едно по-осъзнато ниво, тогава лесно ще откривате всичко благоприятно и с лекота ще разпознавате неблагоприятното.

Мога да дам пример от историята на францисканския орден. Свети Франциск бил изключително възвишен преданоотдаден на Бога. Бил познала себе си душа, до такава степен, че разбирал езика на птиците и зверовете. Имало един монах от братството, който искал да отиде на друго място и Свети Франциск му написал писмо: “Мой скъпи братко, ако усещаш, че духовното ти развитие ще бъде по-сигурно и по-безопасно на другото място – върви. Имаш благословиите ми! Чувствай се щастлив, чувствай божествената закрила, а когато пожелаеш можеш да се завърнеш сред нас.”

Считам, такъв трябва да бъде подходът. И не само когато някой идва при нас, нали, защото тогава лесно можем да кажем: “Чувствай се свободен да избереш според вкуса си; вслушай се в сърцето си. Можеш да забравиш миналото си.” Не. Трябва да сме с такова нежно сърце, че да оставяме на всеки свободата да избира. Не бива да има лоши чувства. Не бива да има лоши критики, че това не е добро.

Разбира се трябва да проумеем какъв е процесът, каква е целта на различните пътища, защото има разлики. Но ако някой е искрен и се стреми да търси абсолютната истина, не може да има вреда или загуба.

И трябва да сте достатъчно културни да не ходите по другите храмове да ловите хора. И на нас не би ни се харесало ако някой дойде и, така да се каже, обере плодовете. Това не е хубаво. Ако отиваме някъде нека бъде, за да служим, да се включим, да помогнем. Да се представим добре; не с някакъв друг, скрит мотив. Това също трябва да е част от културата ни. Защото ние не проповядваме, за да спечелим повече последователи. Не! Нека сме безкористни в проповядването си.