Sharanagati

Ето как описват скъпоценната земя на Вриндавана: от екстаз дърветата винаги ръсят нектар и цветчетата валят от клоните им, леейки се като цветно приношение, изсипано от полубоговете в небесата. По този начин дърветата и растенията изразяват своята преданост към Кришна, дарявайки цветовете и плодовете си.

Вие сте досущ като дървета. Къде са цветовете и плодовете ви? Трябва да израснете в духовния живот и да дадете плод. Да има какво да предложите на Кришна.

Дори дърветата поръсвали с дъжд от цветя Кришна, докато преминавал. А знаете ли, в Индия има толкова много различни растения и дървета, птици и животни! Според светогледа на ваишнавите, всичко е свързано с Кришна. Има някои специални дървета, които могат да цъфнат едва след като ги е докоснала влюбена девойка. Други цъфтят само нощем. Други дървета пък са черни като Кришна… и толкова много различни видове има…

И птиците! Защото дърветата не са хубави без птици… Всеки знае, че Шука означава папагал. Но Шука е мъжкият папагал; а Шари е женският. Папагалът винаги повтаря, винаги бъбри. Обаче духовният папагал бъбри за Радха и Кришна. Знаете, хората понякога гледат папагали за домашни любимци; те могат да подражават на човешкия глас, да научат човешки думи. Затова е много опасно, ако имаш тайни, да имаш папагали. Защото вие казвате тайната си само на малцина избрани, обаче ако папагалът я чуе, той ще я издаде.

При все това, Радхарани и Кришна ползвали папагали за пратеници, понеже те могат да предават съобщения! Ако телата са ограничени и им е забранено да се срещат, вестоносците биха могли да помогнат. Понякога пратениците може да са хора, ала понякога дори това е забранено или невъзможно.

Нашите сърца и души са като затворници зад високи и плътни стени. Не можете да преминете през тези камъни. Ала пуснете ли папагала си, той може да прелети над стените. Затова изпратете вестоносец до Кришна! И Той също ще ви прати вестоносец.

Вриндавана е пълна с чудеса. И знаете ли, много е странно, но се споменава, че дърветата там имат в корените си скъпоценни камъни. Никога не съм разбирал този стих – докато… Разказвал ли съм ви историята? …Докато веднъж не бях на парикрама във Вриндавана. Парикрама марга[1] обикаля около Вриндавана. Посещавахме различни места на забавленията на Кришна. Преди пътят беше черен, после започнаха да го павират – с тухли! – което го прави много труден за вървене, защото в прахта обикновено вървиш бос, и обиколката ти отнема най-малко два часа – два часа и половина, обаче трябва да се движиш бързо! Понякога виждаш единствено прахоляк. Ала веднъж, след като бях изминал голямата обиколка и вече приближавах към ашрама, но все още бях на парикрама марга; вървях и мантрувах с поглед в земята. И ненадейно съзрях един малък скъпоценен камък. Не можех да повярвам на очите си! Защото тази част от парикрама марга прекосяваше едно бунище, а там намерих този скъпоценен камък! Вероятно Кришна искаше да потвърди: да, в корените на вриндаванските дървета има скъпоценни камъни. Понякога такива дребни неща те карат да се замислиш и да повярваш в онова, което пише в шастрите или в книгите.

В такава прекрасна обстановка госвамите непрестанно обожавали Радха и Кришна. Това също е нещо важно, което трябва да се запомни. Природата е красива; ала без бхактите, това е студена красота. Едно място може да е адско, обаче ако бхактите са там, то се превръща в рай. Това е така, поради вибрацията и атмосферата, която носи със себе си чистият преданоотдаден. И вие всички трябва да създавате такава вибрация около себе си. В семействата си, в домовете си, в ашрамите си, в сърцата си. Създайте Вриндавана в сърцата си. Защото във Вриндавана не можете да правите нищо друго, освен да обожавате Радха-Кришна.

Знаете, там шофьорите на рикша са много известни. Понякога те са толкова бедни, че дори нямат звънче. Цялата рикша се разпада, но те въпреки всичко се опитват да изкарват прехраната си с нея. Пък без да имаш звънче по тези тесни улици – техните улици са много тесни – и има толкова много хора, трафикът е хаотичен, така че без това… Можете да си представите какво се случва – хиляди поклонници се движат по тесните улички, и идват и рикшите. Така че когато искат да дадат сигнал, че идват: „Варда!”, те казват: „Радхе! Радхе!” Дори шофьорите на рикша ви карат да си спомняте Радха.

Или пък – във Вриндавана също има графити. Тук по стените пише какви ли не глупости; а там: „Винаги помни Радха!” На следващата стена: „И никога не Я забравяй!” Навсякъде има само благоприятни знаци. В подобно обкръжение помненето и обожанието се случват с лекота. Ала се казва, че много по-славно е да се създаде Вриндавана някъде другаде.

Госвамите са били много талантливи. И вие също сте талантливи! Използвайте талантите си с най-доброто предназначение – да дарявате на хората съкровището на божествената любов.