Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Ако погледнем съдбата на животните, тя е различна. Едно е подритвано от всички, друго е домашен любимец и живее на климатик. Можем да наблюдаваме кармичните реакции в животинската област. Но дори и там също присъства милостта. Защото ако някое животинче отиде при бхактите, съдбата му е наистина различна. Като ашрамските кучета – те са много специални кучета. Какво е основното им занимание? Извършват служене, защитават храма на Кришна, донасят радост на бхактите, винаги ядат прасадам – това е много добър начин на живот. Е, може би имат малък проблем в следването на определени правила и забрани, но иначе са изцяло заети в служене. Аз лично смятам, че най-хубавото на кучетата е, че радват бхактите – това най-много ми харесва. И в следващия си живот те ще имат добрия шанс да продължат със същото – да общуват с бхактите, да отдават служене, да приемат прасадам. Така че за животните също има трансцедентален шанс. И те са много чувствителни. Те също незабавно усещат, че на това място с тях ще се държат различно. Например веднъж в Нанда Фалва имаше лов, във фермата ни дойдоха ловци. А животните са много умни, те разбраха, че се намират в опасност. Но разбраха също и че вътре в двора на ашрама ще са защитени. И всички фазани взеха да кацат в двора да търсят закрила, защото знаеха, че там са в безопасност.

Има и други истории. Например тази е сладостна; познавате ли Бхакти Сухрид Хридой Махарадж? Веднъж този възрастен индийски саннйаси посети мястото, където живеем. По него време в ашрама имахме малки кученца, ей такива. А той много се страхуваше от тях и питаше: „Да не са прекалено свирепи?” Свирепи – такива мънички кученца… Ние се стараехме да го успокоим: „Не, не, много са добрички, те са бхакти, ще те пазят, няма да ти създават грижи…” Сутрин Махараджата излизаше на разходка да мантрува. И нали знаете, кучетата имат склонността да идват с всеки. Ако някой тръгва на някъде, те идват с него. Хридой Махарадж излизаше да мантрува кръговете си, а кучетата естествено тичаха след него. Като се върна, той беше много горд: „Видяхте ли? Тези кучета ме следват!” И той много се сприятели с тях. Отначало беше резервиран, но после се сприятели с тях. След година един от бхактите посети Индия, срещна се също и с Хридой Махарадж. И още първият въпрос беше: „Как са кучетата, добре ли са?”

Така че обмяната на преданост може да се прояви дори между различни биологични видове. Но когото и да срещнем, трябва да практикуваме ахимса. А ахимса в позитивен смисъл означава да служиш на духовната полза на останалите. Като раздаваме прасадам на животните можем да им помогнем да подобрят живота си. Можем, така да се каже, да им помогнем да прескочат много стъпала, много нива.

Ние също сме като животните. И когато нямаме господари няма как да мислим за господарите си. А когато имаме господар, тогава мислим за Него. И какъв е знакът… Ако например срещнете на улицата куче и то е без каишка, разбирате че си няма господар. Но ако има каишка на шията, знаете че принадлежи на някого. Не е ли така? Имате ли кантимала, значи принадлежите на някого. Не тичате насам натам без посока, без добра причина. И ако си спомняме нашите господари – вайшнавите, духовния учител и Кришна – тогава никога няма да се изгубим. Защото дори и да се изгубим, те ще дойдат да ни намерят.



Leave a Reply