Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




О Пaртха, щастливи са онези кшатрии, които получават възможността да се сражават, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към райските планети.”[1]

За обикновения воин битката отваря вратите към рая. Но един бхакта, воинът на предаността, постига према бхакти – естественото състояние на любяща отдаденост. А това е цел отвъд освобождението.

Изпълнявайки задълженията си, всички разнообразни категории хора, намиращи се на различни стъпала в живота, могат да постигнат съвършенство. Ала раят не е кой знае колко висше постижение според древната индийска визия, защото той не е окончателното местоназначение, а е просто като място за почивка. Раят не е крайната цел, той може да бъде постигнат лесно. Обаче след това срокът ви изтича и се налага да се върнете. Обедната почивка свършва – обратно на работа. Защото раят принадлежи към материалната равнина, той е най-висшето материално ниво: съществуват адски, средни или земни, и висши планети. Ала крайната цел е да се завърнем у дома, обратно при Бога – в трансцеденталния свят, в Неговото царство.

Но как да постигнем това? Нека поговорим как се достигат райските планети. Кшатриите ги достигат чрез битки. Брамините ги постигат чрез жертвоприношения или медитации, молитви – преки духовни дейности. Вайшйите, администраторите, ги постигат чрез даване на дарения, чрез безкористност. Шудрите, тези които слугуват на другите – ги достигат чрез служене, чрез подчинение, чрез лоялност. Това е така, защото тези четири различни класи боравят с различни типове енергии. Брамините се занимават с духовната енергия – имам предвид за религиозните, свещените енергии. Кшатриите – или рицарите, кралете – боравят с влиянието и властта, манипулират световните сили и енергии. Вайшйите се грижат за икономическата страна,  а шудрите за физическата. Но всеки, който изпълнява добре задълженията си, може да постигне духовно местоназначение.

Съществуват тези светски категории, съществува и божествена структура на обществото. Защото бхактите също имат различни способности. Едни имат способността да готвят прасадам. Други имат способността да го изяждат. Това служене е по-популярно. Но и чрез готвене, и чрез изяждане, можете да постигнете съвършенство. Каквито и да са способностите ни, ние можем да служим на Бог с тях.

 



[1] „Бхагавад Гита” 2.32



Leave a Reply