Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 „Кришна дошъл също и за да изпълни раса-лила. Олицетворените мантри от Упанишадите извършвали отречения, повтаряйки гопал-мантрата и кама-гаятри, за да станат гопи. Благодарение на мантруването си, те станали гопи в следващия си живот. Били познати като упанишадчари-гопи и Кришна ги приел за Свои възлюбени. Има два вида предани, които чрез повтаряне на мантри и извършване на отречения били приети от Кришна. Наречени са групови предани и не-групови предани. От тази история виждаме, че тези мантри са много могъщи и са висока класа. Никога не ги пренебрегвайте.”[1]

И така, в „Кришна Бук”[2] ще намерите една глава за молитвите на Упанишадите. Упанишадите са тайните учения на цялата ведическа традиция. Това е Веданта, веда-анта – върховната същина на мъдростта на Ведите. Обаче Упанишадите са – по мое разбиране – макар и много интересна, но доста суха философия. Представете си, че вие сте такава суха философия. Определено ще са ви нужни молитви, за да поправите тази грешка. Такова било и желанието на Упанишадите – тайните учения и най-есенциалната част на ведическото познание – да влязат в по-съкровена връзка с Всевишния. Не е ли това поучително? Ние не сме философия, не сме на такова висше ниво. Ала и ние трябва да поправим някак тази грешка – да се молим, за да станем по-интимно свързани с Върховния.

Иначе Упанишадите са сравнени с крава. А нектарът на „Гита” е млякото на тази крава. Кришна е доячът, Арджуна е теленцето, а риши-муните са тези, които умеят изтънчено да се наслаждават на това нектарно мляко. Мисля, че това е много красиво. Най-скритата, най-тайната част от Ведите е като сбъдваща желанията крава, даваща мляко. И някой предава това мляко, тази есенция, на нас. Това е Кришна, защото Той изрича посланието на „Гита”. А всички онези, които умеят да се наслаждават на тези нектарни учения, са мъдри и много извисени люде. По този начин можем да усъвършенстваме живота си – ако имаме висока духовна цел и също ако имаме много добра практика.

Нека вземем един цитат от Упанишадите. Той гласи:

пурнам адах пурнам идам

пурнат пурнам удачяте

пурнася пурнам адая

пурнам ева авашисяте[3]

Това е пълно, и онова е пълно; цялото това материално творение е съвършено само по себе си, и духовното небе е съвършено само по себе си. Без значение колко пълни цялости се взимат от това изначално пълно съвършенство, съвършенството не намалява. И така: и това е съвършено, и онова е съвършено; безброй съвършенства можете да извлечете от оригиналното съвършенство и при все това всичко остава съвършено.

Виждам колко сте въодушевени. Това наистина е велико, защото описва всичко за творението. Господ е неизмерим, Той може да излъчва, да създава и да споделя всичко, което има, в пълна и съвършена форма – при това без Неговото съвършенство да намалява. Това е удивително! Божествено! Няма друга дума – просто е божествено!

Но нека вземем само три други думи от „Упанишадите” – расо ваи саха[4], „Той е раса”. След всички тези сложни философии, ние в крайна сметка търсим най-висшия смисъл на битието – а той е хармония, красота, блаженство. Раса – есенцията. И тази есенция на живота е Той. Расо ваи саха – Той е раса.

Разбира се, Упанишадите съдържат така наречените „велики сентенции”, маха-вакя. Ако изучавате маха-вакя, те винаги ни поучават за духовната същина, за духовната ни идентичност. Но като окончателно заключение можем да вземем това – расо ваи саха – Той е раса.

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараян Махарадж

[2] „Кришна – източникът на вечно наслаждение” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

[3] „Шри Ишопанишад”, Възвание; „Брихадараняка Упанишад” 5.1.1

[4] „Тайттирия Упанишад” 2.7.1