Sharanagati

В йога е описано много прецизно как се формира човешкото съзнание и през какви нива и сфери преминава. Каним ви на едно пътешествие – субективната еволюция на съзнанието. Обсъждаме темата за съзнанието – как да извисим съзнанието си по субективен начин. Тук субективност означава две неща: че самите ние трябва да го направим; и че трябва да постигнем една свръхсубективна цел. Това пътуване започва от себичността, но завършва в себеотрицанието.

Ще се опитам да ви покажа различните нива или формулировки на човешкото съзнание. Всъщност съзнанието е проявление на душата, на силата на душата. Когато се родите, първото ви разбиране за съществуване до голяма степен е свързано с храната. Вероятно вече сме забравили това, но веднага щом се сдобиете със синове и дъщери разбирате, че те са изцяло съсредоточени върху две неща – ядене и спане. В действителност това е едно ниво на съзнание, на възприемане на живота. За да живеем е необходимо да се храним. Ала не бива да спираме на това ниво – то се нарича аннамая-коша. Коша означава „обвивка; анна означава “храна”, а мая означава “състоящ се от” – значи тази обвивка се състои от храна. И така, още от първия миг душата е покрита от илюзията. Това е сладко, когато става дума за бебе, но ако сте пораснали, а все още сте обусловени единствено от храната, не е много добре. Така че може би трябва да повишим нивото на съзнанието си.

Коя е следващата стъпка? Следващата стъпка е пранамая-коша – или обвивката на екзистенциалната сила, на силата на живот. Отново, представете си едно бебе, когато то започва да изследва тялото си  – как работи. Иска да използва ръцете си, но се удря в носа. Пранамая-коша, обвивката на жизнената сила означава, че възприемаме живота чрез функциите на сетивата си. Понякога се удряме, понякога си трошим главите, но опитваме. И понякога се удивяваме, досущ като малко дете, което се гледа в огледалото и си казва: “О! Какво чудесно тяло! Толкова е странно, аз съм душа, а пък имам такова отражение?! ” То е смаяно, изненадано е от това да възприема себе си посредством сетивата. Въпреки че когато приемате тяло, алгоритъмът на живота сякаш бива гравиран върху камък, защото душата се е спуснал в плътната материя, в материално тяло. Този период в развитието на човешкото съзнание – възприемането на живота чрез сетивата – трае доста дълго време.

Коя е следващата стъпка? Не бива да спираме дотук. Следващата стъпка е когато започват да се проявяват мислите ви, когато сте способни да мислите. Всъщност способността да разсъждава е една от основните човешки черти. Това се случва в ума, затова тази обвивка се нарича маномая-коша. Мана е „ум” на санскрит. Функцията на ума е тройна: мисъл, воля и чувство. Тези три функции се случват в нашия ум – способността ни да мислим, да прилагаме волята си и да чувстваме. Но умът е доста непослушен. Посегнете ли да го овладеете, той ще свърши какви ли не глупости. Ако се уговорим за три минути да не мислим за червен велосипед, тогава какво ще се случи когато започнете да медитирате да не мислите за него? Веднага ще си припомните това, за което не бива да си припомняте. Така че да се овладее ума е много трудно. Всъщност умът приема и отхвърля – това са двата начина, по който функционира умът. Предишното ниво на съзнание, сетивните органи, внасят информация. А умът е центърът, който сортира информацията. харесвам това, взимам го; не харесвам онова, отхвърлям го. Това винаги се случва в ума – стремим се да намерим повече щастие и да избегнем страданията. И използваме ума си на практика само с тази цел – да се сдобием с нещо и да избегнем други неща.

Но не бива да спираме на това ниво, а да продължим нататък – от мисълта нека стигнем до интелигентността. Вижте вибрацията на един човек, който медитира. Тя е много мощна. Ако сте достатъчно чисти, медитацията ви ще е много могъща. В действителност трябва да прилагаме интелигентността си, за да постигнем целта си. Но каква е нашата цел? Краят на физическото тяло или вечността на духовната душа? И така, интелигентността трябва да се прилага по отношение на върховните цели. Трябва да използваме интелигентността си, за да овладеем ума, сетне на свой ред да контролираме сетивата, а накрая и тялото. Виждаме, че започнахме от храната, а достигнахме до много висш тип интелигентност – това е дълъг път.

А каква е най-висшата цел – това е блаженството, щастието, анандамая-коша – обвивката на душата, която се състои от духовно щастие. В срещата между Радха и Кришна, Радха символизира любовта, привличането, да речем – душата; а Кришна е Бог. Така че Тяхната среща е щастливата среща на душата с Бога. А ключът към това духовно щастие е настроението за служене. Така че искаме ли да постигнем божествено блаженство, духовно щастие, удовлетворение – начинът е чрез служене. Този е начинът да навлезем в тайните.