Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2017 вечер, Рила)

Надявам се в хода на нашата среща всички да успеем да преживеем осъзнаването на съкровения аз по един осезаем начин – във връзка с Върховната Божествена Двойка, а също и един с друг. Но как да започнем едно събрание? Просто да се втурнем и да скочим насред него? Или може би е нужно нещо друго? Мисля, че е нужно нещо друго – да призовем благословиите; за да участват не само нашите усилия, но да е поканена и божествената, по-висша закрила. Затова е много подходящо и полезно да се молим за благословиите на предходните учители, ачарии, пророци – на всички божествени същества. И особено на онези, които ни учат за према – божествената любов. Когато и да срещнете духовен учител, трябва да го слушате с внимание. Но когато срещнете някой, който ви разказва за божествената любов, трябва да сте още по-внимателни.

„Шри Гурващакам”[1] – колко стотици и милиони пъти сме слушали и пели тази красива песен? Тя прославя една много специална таттва, а именно гуру-таттва, която е тежка таттва. Ала само за таттва ли става дума в тези стихове? Мисля, че таттвата е възславена, обаче сърцата ни трепват, когато мислим за своите учители. Защо?

Първият стих разкрива защо това ни вълнува. Песента започва с една много сериозна и горчива дума – самсара. Това не е филм, не е моден магазин, не е марка парфюм – това е горчивото страдание на тази планета земя. Тогава защо сме толкова развълнувани? Защото има някой, който потушава този огън. Животът е обмен на енергия. Сравнително кратко е разстоянието, което изминаваме в рамките на един живот – започвайки от люлката и свършвайки в ковчега. От една дървена кутия в друга – това е животът, нали. Нарича се самсара. Но някой трябва да сложи край на това пътуване; божествената насока може да ни посочи пътя извън тази тъмна гора на материалния живот. Затова сме толкова готови да поднесем почитанията си на такъв водач.

Но с какво се занимава той? Вторият стих ще ни каже нещичко за това: „Възпявайки святото име, танцувайки в екстаз, пеейки и свирейки на музикални инструменти, духовният учител винаги се радва на санкиртан движението на Бог Чайтаня Махапрабху.”

И така, с какво е зает този водач? Той през цялото време танцува. Много е трудно да се следват стъпките на тази хореография. Но откъде се поражда този танц? От божествения възторг. И тъй като това е мистична опитност, всъщност учителят танцува, докато на нас ни се струва, че седи. Когато си мислим, че е много навъсен, той всъщност вкусва най-висш тип екстаз. Или докато цепи дърва, всъщност свири на музикален инструмент. Именно затова, защото той може да ни покаже една различна реалност, ние му поднасяме почитта си.

А какъв е третият стих?

(следва продължение)

[1] Песен от Шри Вишванатха Чакраварти