Sharanagati

(от беседа за мъжките роли със Свами Тиртха, 13.08.2018, Лудащо)

Днес нашата сесия е за някои аспекти от живота на мъжа. И бих искал да помоля за вашия принос, така че ако имате някакви теми, въпроси или предложения, с които да започнем, за мен ще е по-лесно да ги коментирам.

Рамвиджай: Моят въпрос е какви са задълженията, или кои са най-важните неща, които един съпруг трябва да прави, за да бъде съпругата му доволна?

Свами Тиртха: Ти питаш за невъзможното.

Рамвиджай: Сигурно. Но мисля, че ние бездруго се стремим към невъзможното.

Свами Тиртха: Това е духовна практика. Ако знаех, сигурно щях да съм си взел жена. Обаче понеже не знам, по-добре да се въздържа от този експеримент. Все пак, за да сме по-сериозни: мисля, че има краткосрочна и дългосрочна алтернатива за решение. Краткосрочната е да се опитваш да я удовлетворяваш на нивото на изискванията. Което ще работи за известно време, ала по-нататък просто ще прегори. Тоест, докато се стремиш да служиш на нейното щастие, това е ограничен процес. Но когато се стараеш да потърсиш и да служиш на своето по-висше, духовно осъществяване, и след това се опитваш да споделяш това с една истинска партньорка в живота, тогава в средносрочен и в дългосрочен план това определено ще бъде за нейно добро и ще ѝ донесе удовлетворение. Първата версия изглежда съвсем простичък и лесен начин, обаче е ограничена. Другата е много сложна и фина, но именно затова считам, че работи за по-дълбоки достижения и на по-проникновено ниво.

Мнозина считат, че щастието е цел. Според мен това е грешка. Щастието не е цел, то е следствие. Моят прочит на историята е, че ние не сме достатъчно силни духовно, и затова сме слаби във всички останали сфери на своето съществуване.

Обаче е вярно, че за Кришна, за Всевишния Бог, невъзможното е съвсем възможно. Уви, същото важи и за илюзията. Защото илюзията работи толкова здраво, толкова ефективно, че и тя действа по същия начин – което е невъзможно тя го прави възможно. Какво имам предвид? За душата е невъзможно да забрави собствената си духовна идентичност. А илюзията прави възможно да я забрави. Така че тя прави невъзможното възможно; затова и пътят навън от този лабиринт би трябвало да е същият – да се стремим към онова, което изглежда невъзможно, и малко по малко то ще започне да се проявява и да става възможно.

Много пъти съм ви цитирал една мъдрост: че онова, което мъжете мислят за жените изпълва цели библиотеки, но това, което мъжете знаят за жените е мъничка тетрадка с празни страници. Така че то е мистерия, но не е най-висшата мистерия. Защото в духовната сфера има някои още по-примамливи и предизвикателни мистерии.

Има една красива история за Дханурдас. Той бил духовен практикуващ. И бил истински мъж – напълно влюбен в жена си. Която, от своя страна, била очарователна, красива дама. Особено очите ѝ били толкова хубави, че Дханурдас през цялото време я гледал в очите. Познато ли ви е това чувство? Когато гледате в нечии очи и чувствате дълбочината, чувствате духовната сила, извираща от тях – това е магия. Дханурдас бил толкова омаян от този прекрасен взор на жена си, че искал винаги да я гледа в очите. В Индия обичайно мъжът върви напред, а жената го следва. Но това означава очите ти да не гледат жена ти, нали? Така че Дханурдас бил в беда; затова всеки път, когато вървели по улицата, той се обръщал с лице към жена си и стъпвал заднешком. Понеже искал да се наслаждава на красотата на очите на своята съпруга. Един ден те вървели по улицата по описания начин. И Рамануджа Ачария – който също е мъж, също е практикуващ, също е влюбен, е… може би в по-различен план – видял тази гледка: някакъв човек върви заднешком и се взира в жена си. Той бил напълно смаян. Отишъл при Дханурдас и го попитал: „Скъпи синко, какво правиш?!“ А Дханурдас отвърнал: „О, пранам, свамиджи! „Ами, гледам жена си.“ „Но защо?!“ „Защото очите ѝ са толкова хубави, че не мога да спра да я гледам.“ Случило се, че били спрели тъкмо пред един храм. Рамануджа погледнал жената и казал: „Хм, да, несъмнено са хубави.“ Но след това рекъл на Дханурдас: „Обаче ела, ще ти покажа нещо още по-красиво!“ Дханурдас, разбира се, бил леко недоверчив. Но Рамануджа му показал едно красиво мурти на Вишну с изключителни очи и тогава Дханурдас признал: „Да, гуруджи. Това е по-красиво от съпругата ми.“ Така той му станал предан ученик.

И така, не е ли невероятно да вървите по улицата заднешком, вгледани в нещо красиво? Невероятно е. Обаче това удивление от красотата го прави възможно. А възможно ли е нещо да надхвърля нашето разбиране за красота? Възможно е. Тъкмо тук, докато приемахме прасадам, някой попита: „Защо Кришна?“ Отвърнах: „Защото Той е най-красивият“. Така че трябва да подобряваме своето разбиране за красота.

Но да го кажем накратко: ако ставате все по-духовни, мисля, че ще можете да удовлетворявате всичките си останали житейски нужди по един по-правилен начин. Може да сте влюбени, може да се възхищавате на красотата, обаче ако срещнете най-висшата красота, ако срещнете върховния авторитет, покорете му се.

И наистина ми харесва въпросът ти, защото „Как мога да служа на пълното удовлетворение на жена си?” – това е отговорът: служѝ. Настроението на служене е ключът. Ако приемеш тази възможност като служене към женския принцип, тогава си на много духовно ниво. А без женския принцип едва ли можем да постигнем успех в живота – нито в материалния, нито в духовния.

(следва продължение)