Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 вечер, Рила)

(продължава от предишния петък)

После дошъл страхът. И това естествено за сърната състояние – бременността – било прекъснато от страха. Виждате, страхът причинява доста проблеми, понякога блокира естествените процеси. А кой е най-естественият процес? Това е потокът на дивните чувства към Върховния, към Божествената Двойка. Какво е освобождение? Освобождение е да се възвърне изначалната позиция на душата. Естествената функция на душата е да служи на Бога. Затова страхувайте се от страха. Бойте се от страха си, защото той може да възпрепятства вашия напредък.

И тогава малкото еленче паднало в разпенените вълни на реката – практически се давело. Нямало го стадото, нямало я майката, отникъде нямало помощ, наоколо само вода. Какво се случило с майката? Бягайки от страх, осъзнавайки, че е изгубила бебето си, тя била толкова нещастна, че била готова да се прости с живота си. „Щом не мога да живея за тези, които обичам, не искам да живея въобще!” Нима това не е човешко? Съвсем човешко е, и ние се чувстваме така. Ако не можем да посветим живота си на някого, на нашите любими – това е така болезнено! Виждате ли създаването на ситуацията? Нещата се случват просто за секунди.

Така, както казах, тъкмо си седим насред съвършенството и изведнъж около нас започва екшън. Как бихте реагирали? Ще кажете: „Е, жалко за еленчето,” „Колко странно работи кармата”? Или незабавно ще скочите на помощ? Мисля, че е естествен инстинкт да помагаме на нуждаещите се. Състраданието е важно. Състрадание означава да се жертваме. Ако просто изслушаме някого, това не е кой знае каква жертва от наша страна. Ако споделим проблема на другия – тогава има мъничка жертва от наша страна. Но да отнемем целия товар на другия – това е истинска жертва, саможертва.

Въпрос на Теджасвини: Ние носим вътре в себе си големи страхове, като понякога дори сами не знаем откъде. Бихте ли ни дали насока как да се изправим срещу тези страхове и как да съумеем да ги поднесем на Бога?

Свами Тиртха: Веднъж срещнах един по-старши духовен брат, който беше опитен лекар; той беше тръгнал на обучителен курс по психология. Рекох си: „О, това може да е интересно, може би аз също трябва да посещавам такъв курс. Защото ако разбираме как хората действат и реагират, това може да е от помощ в проповядването.” Обаче после си казах: Сигурен съм, че въпросът не е в техниката. Можете да ходите на колкото обучения искате. Въпросът не е в обучението; не наученото е това, което ви помага да изпълнявате служенето си, а отдадеността. Ако се отдадем повече, ще получим способността да разбираме как реагират хората, нали? В „Гита” е казано: „Извисеният човек разбира себе си, и започвайки от себе си, ще разбере всички останали.”

Така че по отношение на въпроса, решението е същото, моят съвет е същият. Ако практикувате задълбочено този духовен път, ще получите защита, ще получите свобода от страха. Ала понеже ние рядко съумяваме да практикуваме много задълбочено, понякога се нуждаем и от експертна помощ. Страхът е наш стар приятел, който върви редом с нас от много, много години, може би и животи. Но ако се отнасяме към него като към нежелан гост – ако не го храним, той ще си тръгне. Ако някой дойде в дома ви и вие не го харесвате, не му давайте храна; много скоро той ще си иде. Така че ако някой нежелан гостенин, или страх, или ненавист влезе във вътрешния ви павилион – не го хранете. Не го подхранвайте и ще имате повече сили да свършите нещо друго.

Мисля, че всички сме чували тази история стотици пъти. Не знам за вас, но аз винаги съм се отъждествявал с Бхарата Махарадж. Обаче днес ми хрумна: нека да разгледам случката от гледна точка на еленчето. Как се чувства то? „О, този човек е толкова добър с мен!” Така че може би неговото виждане е доста по-добро, доста по-обещаващо, от тази леко плашеща история за загубата на духовните стремежи. Еленчето се радвало: „О, колко хубаво! Най-сетне някой се грижи за мен.” А какво означава това? Чрез жертвата на един, друг може да оцелее. Ако чрез вашата жертва друг се въздига – мисля, че си заслужава. Исус Христос е дошъл да спаси цялото човечество. Един е умрял, а всички са спасени. От неговата жертва мнозина са се облагодетелствали.

Ние не разпъваме на кръст нашите пророци, но ако дадем себе си в жертва – това е много висш тип приношение.

(следва продължение)