Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Бих искал да съм новодошъл. Понеже винаги съм се чудил: ако за пръв път присъствам тук, какво ли щях да видя? Или какво щях да чуя, какво ли би било впечатлението ми? Разбирате ли, ако повтаряте садху-санга за хиляден път в живота си, ако това е 108-мото празнуване на Джанмащами, в което участвате, ако тази е милионната мантра, която изпявате – наистина е много трудно да видите дълбокия смисъл във всичко това. Но когато идвате за първи път, виждате всичко. Защото идвате с много изострен поглед. Искате да забележите всички грешки. Това е много здравословен подход.

И така, фантазирам си. Ако вляза в тази стая за пръв път, ще си река: „Чакай малко, това е странно. Тези хора вечерно време подскачат и викат. Сутрин пък седят на тъмно и си мърморят. Чудя се дали това е за мен. През деня говорят твърде много. Приказват ли приказват без край. Дали това е за мен? После пък в определени часове се събират заедно, за да слушат някакъв човек, седнал на издигнато място. Почитат го като че е полубог. Всички се плашат, щом влезе в стаята. И той започва да говори на някакъв странен език, който не разбирам. Пък и посланието му също е неразбираемо за мен. Не схващам нищичко. И след това ядат. На всеки два часа ядат. Странно, много необичайно. Но привлекателно. Доста странно, но очароващо.“

Ето това трябва да усетят хората: „Но очароващо“. „Странното“ бездруго ще го има, не се налага да правите кой знае какво, за да го поддържате. Обаче да се почувства това: „Те са странни, но добри. Странно е, но е очароващо“ – за това трябва да се постараем много.

Иначе… Бих искал да кажа нещо, което не е много приятно за чуване. Животът на предания така или иначе е оцеляване. Защото това не ни е главната цел – да стоим тук, да се наслаждаваме тук и да влагаме надеждите си тук, на тази планета Земя. Нашата цел е различна. Така че дори понякога да успяваме, а друг път да се проваляме, понякога да сме щастливи, а друг път потиснати – всъщност няма значение, понеже това не е нашата окончателна реалност. Само 60-80 години трябва да се оцелее. Можете да ги изтърпите. Пък и поне половината вече са минали.

Но аз се стремя да съм ЗА живота. Така че докато сме принудени да стоим на тази планета Земя, нека да свършим нещо добро. Надявам се това е въпрос, по който можем да се съгласим. Така или иначе сме принудени да сме тук. Защо да си губим времето с някакви глупави занимания? Защо да си губим времето в това да сме тъжни? Защо не се включим в нещо, което е неповторимо, добро, полезно за нас, а може би и за другите? Така че винаги се стремете да имате една по-извисена, по-одухотворена, божествена перспектива. Ако от върха на планината погледнете надолу и видите там да се движат някакви хора, те изглеждат незначителни. Наблюдавайте и проблемите, житейските трудности и несъвършенствата на живота си от същата перспектива – те са незначителни.

Така че в мечтите си искам да съм новодошъл. И се надявам тази странна компания да ме приеме. Нямам нищо против навиците ви, сутрините ви, вечерите ви – моля ви, приемете ме! Може ли да пеем заедно?

(следва продължение)