Sharanagati

Източникът на болката, източникът на мъката е страданието. Страданието идва от раздялата. На елементарното, базово ниво, а също и на висшата платформа, раздялата е източникът на мъката. Веднъж Садху Махарадж каза: “Животът е страдание. Нека да страдаме за Кришна!” И според мен това не е песимистично отношение, а съвсем реалистично. Ако напишете списък със щастливите си мигове и с моментите на трудност, може да направите равносметка. Тогава ще се съгласите, че животът е страдание. Ала нима сме родени за да страдаме? Нима това е хлябът ни насъщен? Мигар такава е целта на съществуването ни? Не ми казвайте! Не! Нещо друго е. Бхакти Йога означава да кажеш „Не!” на подобни идеи. Бхакти Йога означава да се разделим с глупостта. Обаче отново присъства раздяла.
Целта на живота е да получим опит. Страданието ни помага да се отървем от илюзиите си. Когато си удариш главата в стената разбираш, че не това е вратата. Не това е пътят вън от лабиринта. А какво има вътре в главите ви – интелигентност, нали? Трябва да използвате интелигентността си, за да намерите дръжката на вратата.
Източникът на мъката е страданието, невежеството – има толкова много различни елементи. Но посредством духовната практика можем да вървим към все по-добро и по-добро, и в крайна сметка към съвършено ниво на съзнание. Това е откъм практическата страна: трябва да практикуваме истината, да практикуваме духовната садхана. По такъв начин можете да получите милост. Милостта идва още в началото, ала посредством практиката можете по-дълбоко да я разберете, да я попиете, а сетне и да я отразите. С чистотата на ума, с чистотата на съзнанието си ще проумеете колко много милост ви се дава. В началото не разбираме това. Но по-късно чрез практика, чрез пречистване наистина ще разберем колко невероятно много е!
Ямуна: Махарадж, ти говориш за страданието в този материален свят. Би ли казал нещо за духовното страдание?
Тиртха Махарадж: Не, това не е добра пропаганда. Веднъж имаше въпрос: “След като материалният живот е страдание, и духовният живот е страдание, каква е разликата?” Отговорът беше: “Материалният живот ще свърши. Но духовният живот е вечен.” Казва се, че духовното страдание изгаря като вулканична лава, ала същевременно е сладко като мед. Затова е много трудно да се живее без него. Обаче за този вид страдание – духовното страдание – ние си нямаме и представа. Защото е толкова удовлетворяващо, толкова утоляващо! Затова всички трябва да отделим нужното внимание на философията на бхакти, понеже тя не е някаква евтина пропаганда: “Просто се присъедини и ще бъдеш щастлив!” Нали, хората обикновено така казват: “Ела с нас и ще си щастлив.” А тук каква е поканата? “Ела с нас и ще страдаш.” Така че замислете се, ако някой е дотолкова искрен по отношение на своя процес, тогава е добре да се провери какво се крие там.
А какво е страданието на преданоотдадените? “О, толкова съм пропаднал, толкова съм далеч от своя Бог!” Подобен род страдание е изключително фино. Всъщност тази дума не е подходяща – то не е страдание, а по-скоро лаласа, копнеж…. И този копнеж е много сладостен.
Страданието е неизбежно за ограниченото съзнание на материалното ниво; а в духовните взаимоотношения то спада към природата на любовта. Затова в един добър роман или романтичен филм без страдание историята е незавършена. В този смисъл трябва да разберем, че в духовния живот съществува някакъв оттенък, някаква отсянка на страдание, което прави цялата история съвършена.
Мисля, обсъждахме веднъж историята, когато Шукадева Госвами напуска дома си. Шукадева бил син на Вяса. Вяса е изключително уважаван възрастен светец, а младият му син се устремил да търси съвършенството. Момъкът казал: “Татко, аз отивам да търся съвършенството. Напускам те! Изоставям привързаностите си в името на божието съвършенство.” Нрави ли ви се смелото и решително търсене на Шукадева? Да, ние всички харесваме това, защото също жадуваме да започнем своето търсене. А какво станало с Вяса…? Той рекъл: “О сине мой!” Ала само дърветата отвърнали на зова му. Шукадева си бил отишъл….
Когато за първи път прочетох тази история – на възраст около вашата – си казах: “Да! Шукадева е прав! Джай Шукадева! Остави го стария баща! Защото даже е написано: “Той може да знае, може и да не знае.”* Той не е авторитет. Потърси себе си!”  Момъкът си тръгва, а старецът плаче. Младежите ще се съгласят с младежа. Но когато остареете, ще почувствате страданието на бащата, който ридае след сина си: “Не си тръгвай, скъпи мой…” ала само празното ехо отеква в дърветата.
Така че има различни фази, различни аспекти на една и съща истина. Без жертва няма пълнота. Такава е болката на раздялата. Такова е страданието, за което говоря – страдание, причинено от обич. Сладко ли е такова страдание? То е много, много дълбоко емоционално страдание, правещо цялата история съвършена. И носи едно специфично блаженство на всички участници. И това е само началото на връзката между хората.

*Шива казва: “Ахам ведми, шуко ветти, вяса ветти на ветти ва – Аз знам, Шука знае, Вяса може да знае, а може и да не знае значението на „Бхагаватам”