Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Мога ли да ви дам един пример за връзка на дълбоко, наистина дълбоко предано приятелство?

Преди в Нандафалва – мнозина от вас са били там – имахме една малка храмова стая; това беше единствената стая, която можехме да ползваме и за спане. Така че денем беше място за обожание, а нощем – за дрямка. Сега ще ви разкажа още една история. Спяхме съвсем близо един до друг, като сардини: първото място беше за Джанардан Прабху, втори беше Кришнананда и всички останали се нареждаха нататък. Една нощ се събудих и що да видя? Растенията Туласи бяха на една хубава здрава малка масичка точно под прозореца. И аз видях най-младия от нас посред нощ да стъпва на тази масичка, опитвайки се да отвори прозореца. Беше в сомнамбулски транс. Искаше да отвори прозореца, за да излезе навън. Казах му: „Хей, Прабху! Не натам, върни се в спалния си чувал.” И той се върна в спалния чувал. Само си представете, ако ашрамът беше на десетия етаж!

Но какво исках да ви разкажа за истинското приятелство: един от нашите бхакти вероятно беше сънувал лош сън, кошмар. Той внезапно се събуди посред нощ, а аз пак не спях, така че що да видя? Той скочи с вик и незабавно сграбчи ръката на своя приятел, на своя брат-бхакта, крещейки името му. Тогава разбрах, че приятелството им е истинско. За мен това е стандартът на преданото приятелство. Когато се стреснеш от кошмар, незабавно да хванеш ръката на своя брат и да извикаш името му. Не името на Бога, не своето име, не името на кошмара си, а името на своя другар. Мисля, че можем да приемем това за истинска връзка. Това е естествен поток, първата ти мисъл.

(следва продължение)