Archives

Calendar

May 2021
M T W T F S S
« Apr    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




15355794_10207423046794181_7350877515059628430_n

(от лекция на Свами Тиртха, 23.07.2016 вечер, София) 

Животът е като дълго пътуване. Всички вървим по този път. Въпросът не е само да тръгнеш, но и да пристигнеш. Мнозина тръгват, но малцина стигат. Днес се чувстваме големи късметлии, защото тръгнахме и пристигнахме. Въпреки всичко, това е само началото на общото ни пътешествие.

Докато пътувах насам си мислех: какво бих могъл да ви кажа? Та вие знаете толкова много. Толкова сте квалифицирани, такива сериозни практикуващи сте! Поне аз така ви виждам. Но след това ми хрумна нещо: да поговорим за срещите с божественото. Как да срещнем божественото? Ние сме оплетени, обкръжени от материалното. Познато ни е. Но да срещнем божественото ни е непознато. Това е като бяло петно на картата на живота. И е истинско приключенско пътешествие да срещнем божественото в своя живот. Единият вид срещи са когато се натъквате на божественото, но не го разпознавате. Вторият вид – срещата се за малко, но след това губите връзка. Третият вид са когато се срещате и поддържате връзката, но понякога я изгубвате. А четвъртият вид срещи са когато се събирате и никога повече не се разделяте.

За щастие нашият Махапрабху е бил реалист. Не се е къпел в екстатичните вълни на единението, а винаги говорел за раздялата. Защо? Защото много добре познавал елементарното човешко поведение. Когато имаме нещо, не можем да го оценим. За да го оценим се налага да го изгубим! Тогава незабавно разбирате какво сте изгубили. Когато имаме божествения досег или блаженото състояние на духовна преданост, понякога сме неспособни наистина да го оценим. Ала в отсъствието на подобни благословии, веднага проумяваме ценността им.

И така, каква е перспективата пред нас? Дали да си останем нормални човешки същества, досущ като всички останали, свикнали да не ценят онова, което имат? Или да станем ангелски, свръхчовешки създания, способни да ценят това, което имат? И способни да ценят дори когато нямат нещо. Виждате ли дълбочината на подобна перспектива? Точно както е казал Махапрабху: „Независимо дали ме прегръщаш или ме отритваш, аз съм Твой безусловен слуга”[1]. Това е много извисен стандарт на духовна посветеност. Когато го прочетох за пръв път, бях наистина докоснат. Някак отвъд всякакви формалности, то просто затрогна сърцето ми. Толкова е дълбоко! Така че четете и си го припомняйте както първия път.

Нека насочим вниманието си към тези срещи с божественото. Нека се молим да се случват в живота ни. Те не са нещо, което зависи от нас. Ала не, трябва да преосмисля това – всъщност зависят! Защото нашият скъп Бог Кришна е като малко момче. А какъв е нравът на малките момчета? Те тичат нагоре-надолу, много е трудно да ги задържиш на едно място. Същото е и с Кришна, Той тича толкова бързо насам-натам, има толкова много занимания. Много е трудно да Го задържим на едно място, освен ако не съградим затвор. Една от Неговите божествени характеристики е, че е напълно и абсолютно независим и суверенен. Това означава, че никой не може да Го улови. Той е свободен. Затова и ние търсим свобода. Ние също искаме да сме свободни, искаме да сме като малки богове. Но тогава как да сложим суверенния Бог в затвор? Казват, че има само един затвор, от който Той не може да избяга.

(следва продължение)

[1] „Шикшащака” 8

 



Leave a Reply