Sharanagati

И така, Девета Глава на „Гита” отговаряше на пространствения код, това беше пространственият аспект, нали? А ако сумираме последователните числа на главите, стигаме до десет – това е самата среда на „Гита”- Девета и Десета Глава. Това е най-защитената част на цялата „Гита” – сърцевината, можем да кажем. А ако пресметнем броя на стиховете, средата на „Гита” се пада в Девета Глава. 350-тият и 351-вият стих  – защото, знаете, това са четни числа, така че средният стих не е един, винаги са двойка, близнаци – значи 350-тият плюс 351-вият – това са средните стихове, средната част на „Гита”. Трябва да погледнем тези стихове. Какво ли е посланието в тях? Навярно ще да е нещо много важно в бхакти. Кришна казва нещо в самата среда и ние трябва да обърнем специално внимание на това послание. Той е скрил нещо много значимо там, в средната част за нас.

И така, къде може да се скрие едно важно послание? Точната среда, 700 делено на две, това са 350-тият и 351-вият стихове на „Гита” –  Девета Глава, стихове 13 и 14.

“О сине на Притха, онези, които не са заблудени, великите души…

Аха! Значи кой е във фокуса на Бога? Великите души, нали? Той насочва вниманието си, както и нашето внимание, към великите души. Ето кой е скрит в средата – ваишнавата! Нататък?

“…се намират под закрилата на божествената природа. Те са изцяло заети с предано служене, понеже Ме познават като Върховния Бог, изначалният и неизчерпаемият.”[1]

Виждате ли? Много е важно! В централния фокус на речта на Кришна от 700 стиха е ваишнавата. Тогава кой трябва да бъде във фокуса на нашето внимание? Щом великите души са във фокуса на Бога, би следвало да са и в нашия фокус, нали? Нека чуем и следващия стих.

“Винаги възпявайки Моята слава, полагайки усилия с голяма решителност, отдавайки поклони на Мен, тези велики души непрестанно Ме обожават с преданост.”[2]

Преданост, бхакти. Сататам киртаянто мам – “През цялото време, неспирно те Ме възславят.” Такава е природата на една велика душа. Дори, така да се каже, геометричното сечение, средата на „Бхагавад Гита” говори за ваишнавите, за чистите души. Те са във фокуса на Бог Кришна, а в следващия стих е описана и природата им – те винаги възхваляват Върховния, “те винаги Ме славят.” Така че дори очевидното място, където може да се скрие една тайна, ни казва нещо много, много съществено.

Но Кришна има и други скришни места. Нека помислим за златното сечение.

(следва продължение)

[1] Бхагавад Гита 9.13

[2] Бхагавад Гита 9.14