Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Няма друг път, освен винаги да бъдем свързани. Защото изгубим ли връзката си с Бога, нашата дхарма се превръща в карма. А карма си носи последиците. Чистата дхарма не носи последици. Дхарма е да закриляш семейството си, например. Затова ако трябва да защитиш семейството си, с това няма да си навлечеш карма. Ще си навлечеш донякъде, ако се налага да приложиш насилие, ала има разлика дали е за да защитиш, или за собствено удоволствие. Обаче, ако не си свързан с Кришна, цялата ти тъй наречена „дхарма” се превръща в „карма”. И рано или късно се налага да платим цената за всичките си постъпки. Казва се, че сме наказвани не заради делата си, а от делата си. Така че, ако се натъкна на агресор, това вече е последствие от моята карма. При все това, имаш правото да защитаваш семейството си, да закриляш онези, които зависят от теб.

Винаги бъдете свързани. Арджуна е бил помолен от Кришна да се сражава – да води война! Да погубва врагове! Обикновено това е много трудно да се разбере – що за съвет е това: иди и избий своите учители, деди и роднини. Нима не е оскърбително?! Ала Арджуна получил именно този съвет: сражавай се за по-висшия принцип. Защото нормалният принцип е да се уважават по-възрастните; и обикновено това е наша дхарма. Но в този момент, в тази ситуация, дългът на Арджуна бил да се бори за един по-висш идеал. И кой именно – божествената истина!

И ако разгледаме задълбочено „Бхагавад Гита”, в Единадесета Глава Кришна казва: “Аз вече съм ги убил. Наредил съм всичко. Ти просто следвай напътствията ми.” Оттук разбираме, че подредбата е извършена от по-висши източници. Ала всеки индивидуално, лично, би могъл да изпълни ролята, която му е поверена. Така че винаги трябва да действаме в името на някакъв по-висш идеал.

Възможно ли е винаги да си спомняме висшите идеали? Не съвсем. И Арджуна бил същият. Вечерно време, след залез, те спирали да се сражават. Денем се борели свирепо едни с други, ала след залез понякога дори се случвало противниците да си масажират един другиму нозете. “Поради професията си сме опоненти, но иначе сме добри приятели.” Една вечер, обаче, Юдхиштхира Махараджа направил забележка на Арджуна. Знаете, Юдхиштхира е синът на Дхарма, наричат го още Дхармараджа. Той бил толкова честен и почтен, че се казва, че колесницата му се носела малко над земята. И цялата битка била по тази причина – да се върнат Пандавите на власт. Сред петимата братя, Юдхиштхира бил предводителят. Да се установи редът означавало, той да стане цар. Цялото сражение се водело, за да си възвърне Юдхиштхира престола. А Арджуна бил велик воин. Както знаете, воините са могъщи, енергични и емоционални люде. Ако си твърде сатвичен, не можеш да се биеш. Ако си сатвичен, ще речеш: “Добре, както искаш…” Обаче Арджуна бил сангвиник – така да се каже раджастичен, изпълнен със страст. Юдхиштхира му казал: „Хей, Арджуна! Какви ги вършиш днес?! Сражавах се тежко, бях заобиколен от врагове, а ти не ми се притече на помощ. Язък за лъка ти Гандива!” Арджуна незабавно се вбесил: “Хей! Недей да критикуваш моя Гандива!” Той толкова пламнал от страст, че какво се случило? Вдигнал лъка си, за да застреля на мига Юдхиштхира. Казал: “Знаеш, че съм дал обет: който каже нещо против лъка ми, ще го убия на място! Ти изрече такива остри думи за моя лък, свършено е с теб.” Тогава Кришна се намесил: “”Хей, хей, хей! Чакай малко, Арджуна!” Обаче той отвърнал: “Не, не, не! Той критикува лъка ми! Ще го убия! Аз съм боец, трябва да спазвам обета си.” Ала тогава Кришна му рекъл: “Случайно да си давал някакви други обети? Не си ли дал обет, че ще се сражаваш за Юдхиштхира?” “Да, да, ама лъкът ми…” Тогава Кришна го успокоил: “Винаги трябва да действаш за по-висшия идеал. Добре, положил си клетва да защитаваш честта на своя лък. Но също така си положил клетва да помагаш на брат си при всякакви обстоятелства, да се биеш за истината.” Тогава Арджуна се усмирил.

И така, бъдете йоги при всякакви обстоятелства. Ако ви сполетят трудности, не реагирайте първосигнално, от страст. Защото тогава е много лесно да се забрави за по-висшия принцип. Винаги трябва да култивираме паметта и да съхраняваме дхяна – дълбоко да осмисляме коя е окончателната цел на живота.

 



Leave a Reply