Sharanagati

“Шукадева Госвами казал: “О мой скъпи царю, Бог Вишну, който приема и се наслаждава на всички яги или приношения, се появи на арената на Бали Махараджа като Ваманадева. С една крачка на левия си крак, Той достигна до края на вселената и с нокътя на големия си пръст, проби купола й. През тази дупка чистите води на Причинния Океан рукнаха във вселената като реката Ганг. Дивните води на Ганг имат цвета на рози, понеже са умили лотосовите нозе на Бога, които са посипани с червеникав прашец. Докосвайки неземните води на тази река, живите същества до едно могат да бъдат пречистени в умовете си от всички материални замърсявания; въпреки това Ганг винаги остава чиста. Тя има пряк досег с лотосовите нозе на Бога преди да дойде в тази вселена, затова я наричат и Вишнупади. По-късно е получила разни други имена като Джахнави и Бхагиратхи. След хиляди епохи водите на Ганг се спуснали на Дхрувалока, която е най-висшата планета във вселената. Затова всички учени и мъдри люде наричат Дхрувалока Вишну-пада, което означава планетата, намираща се в лотосовите нозе на Бог Вишну.”[1]

Шрила Прабхупада пояснява: “В този стих Шукадева Госвами възхвалява река Ганг. Водата на Ганг се нарича „патита-павани”, защото освобождава всички паднали същества. Доказан факт е, че човек който редовно се къпе в Ганг, ще се пречисти външно и вътрешно. Тялото му ще устоява на всички различни болести, а отвътре божествената посветеност към Върховния Бог ще се разкрива стъпка по стъпка. В Индия хиляди хора живеят по бреговете на Ганг и понеже редовно се къпят в нея, без съмнение ще бъдат пречистени, в телесен и в духовен смисъл. Мнозина мъдри хора като Шанкарачария са възхвалявали Ганг. Слава за Индия е да има такива прекрасни реки като Ганг, Ямуна, Годавари, Кавери, Кришна и Нармада. Всички онези, които живеят по бреговете на тези реки, по естествен начин ще добият духовно съзнание. Шрила Мадхвачария казва: “Бог Вамана стоял на десния си крак, а с левия прекрачил до края на вселената. Затова го наричат Тривикрама, онзи, който е извършил три велики дела.”

Така се спуска Ганг. Когато трябва да приготвим вода ачман, имаме мантра, с която медитираме и призоваваме всички святи реки в ачман чашката: “ганга ча ямуна чайва годавари сарасвати нармада синдху кавери джалесмин саннидхим куру”. По този начин каним всички святи, свещени води в тази малка чашка и тя става много чиста. Затова с нея можете да пречиствате ръцете си и да извършвате пуджа. По този начин, докосвайки различни части на тялото със специални мантри, можете да пречистите цялото тяло. Защото ние твърдо вярваме, че светите реки пречистват съществуването. Много хора не разбират защо тези индуси отиват на Ганг и се къпят на такива претъпкани места – там със сигурност се развъждат инфекции. Просто не разбират. Например в Унгария през лятото всички реки са забранени за къпане, понеже са носители на зарази. Особено ако няма достатъчно вода и са попресъхнали. Ала Ганг – макар че е голяма река и много хора отиват там, а понякога дори може да се натъкнете на трупове, плаващи във водата – въпреки всичко има пречистващ ефект. Изследвана е от учени и биолози, които са открили, че тя има дезинфекционен ефект. Ако сложите някакви бактерии в кофа вода от Ганг, те ще загинат. Така че и във физически смисъл тя има силата да пречиства. Но ние не търсим физическа чистота.

Веднъж трябваше да давам лекция на някаква конференция. Конференцията беше за различните аспекти на поклонничеството. Аз разбира се говорих за начина, по който хиндуистите ходят на поклонение, за светите градове и свещените реки. И знаете ли, няколко стари професори отначало слушаха с нежелание. Но по-късно, когато започнах да описвам защо Ганг е свещена за хиндуистите, те веднага започнаха да разгръщат тефтерите си, да си записват нещо и се заслушаха с голямо внимание. Понеже тя идва от лотосовите нозе на Бог Вишну, оттам е и нейната пречистваща сила. Това зависи и от съзнанието, с което посещавате святото място. Защото е казано, че човек който посещава някое свято място просто като турист и отива при някоя свещена река само за да се изкъпе, се счита за кон, муле или вол – нищо повече от животно.

[1] Из Седемнадесета глава на Първа Песен на “Шримад Бхагаватам”