Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Мисля, че най-добрият начин да честваме гуру-принципа е да помним онези представители, които донасят този принцип най-близо до нас. Затова бих искал да прочета от Шрила Шридхара Махарадж. „Специфично служене”; това е беседа с въпроси и отговори.

„Въпрос: Ученикът гледа на своя гуру като на абсолютен, но други могат да виждат същата личност с относително разбиране. Гуру относителен ли е или абсолютен?

Шрила Шридхара Махарадж: Общият съвет е в началото ученикът да гледа на своя гуру като на представител на самия Бог. Но с напредването му, когато започне вътрешното просветление, той постепенно ще открие, че Кришна, Абсолютът, има специфична система, и притежава разнообразни енергии. В съответствие с вътрешното пробуждане на ученика, той ще бъде пригоден за точно определен тип служене. Това ще бъде взето предвид и той ще бъде насочван в това специфично служене.”

Това означава, че в началото имаме общо разбиране за божествения принцип: „Моят учител е много божествен”. По-нататък виждането ни не бива да се променя на „Той не е божествен”, а да стане по-конкретно: „Той е божествен по специален начин”.

„Когато човек прозира постепенно своя гуру според съкровените си способности и качества, той ще открие дася-раса, сакхя-раса, ватсаля-раса или мадхуря-раса. Служенето се дава свише. Той ще бъде поставен на изпитание, на тест, и ще бъде пратен в определен отдел, където ще намери непосредствения си водач, под чиито насоки ще служи. Такава е общата ситуация и по такъв начин преданият ще намери максималната си полза там.”

Това е като йерархия. А оригинално йерархия означава „структура на светостта”. Така че това е божествена структура и ако вие се интегрирате в тази йерархическа структура, основана на божествени принципи, тогава ще намерите перспективите си. Какво представлява семейството? Семейството е йерархия. Някои от участниците може да имат своето неразбиране, например прабхутата може да си мислят, че те са шефът; оставете ги да си живеят с тази илюзия. Но най-общо можем да кажем, че има глава на семейството, има майка на семейството, и има деца. И ако детето се вписва по хубав начин в тази структура, то ще намери подслон. Проблемите започват когато то реши да се бори за свободата си. Тогава йерархията е счупена и то няма да намира подслон, или ще се прислони другаде. По същия начин, ако ние се впишем в духовната структура, така да се каже, ще можем да намерим своето място, своето служене. И това ни дава перспектива – къде да идем, как да действаме, как да мислим, как да чувстваме.

„Отначало цялата система като че е една – като интегрално единство. Сетне преданият ще се озове в определена част на тази система, според своята пригодност и пробуденост. Накрая той ще бъде поставен като служител на определен гуру, под чиито напътствия ще прави всичко, което се изисква от него.”

И така, гуру имат вечен път и учениците също имат вечен път. И понякога тези пътища се срещат и пресичат. Понякога преданият е даден на някой гуру, а друг път гуру се дава на предания. Но понеже и двете страни: и гуру, и ученикът, представляват принцип – принципа на гуру и принципа на ученика –  когато се срещнат и когато тази среща е хармонична, това е божествено дело. Така че не си мислете, че само гуру е принцип. Шишя, ученикът, също е принцип. Не теория, а осезаема реалност.

(следва продължение)



Leave a Reply