Sharanagati

Веднъж един много симпатичен стар приятел каза, че има само две възможности: или създаваме семейство, или влизаме в ашрам. Защо е така? Защото душата има определена способност и тя се нарича обич. Ние имаме способността да обичаме, и ако не можем да споделим тази способност, сякаш се задушаваме.

Така е! Имаме нужда да СПОДЕЛЯМЕ. Затова ние е нужна компания – на каквото и да било ниво. Всеки вид човешка връзка е единствено с тази цел. Приятели, семейство, деца, духовни братя и сестри – целта е единствено тази. Да има споделяне, да има обмен, да израстваме заедно. Това е основата. Затова предназначението на садху-сангха е да споделяме тази способност да обичаме и нищо друго на практическо ниво. Не е за да имаш партньор, не е за да си делиш с някой сметките, не е защото заедно ни е по-вкусно да се храним – не! Компанията на преданите трябва да е за споделяне, за практикуване на Бхакти. Как бихте могли да обичате Бога, ако не обичате чадата Му? Затова е садху-сангха.