Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Живял съм в манастира в Света Гора и знам, че в християнските обети има йерархия. Например, послушанието е по-висше от другите два обета – целомъдрието и бедността. Четох и една шиваитска книга, където са дадени същите обети, но не беше посочено някой от тях да е по-висш. Как стоят нещата във ваишнавската школа?
Свами Тиртха: Да речем, ако има спор между монаси, последният аргумент е: „В името на святото послушание, приеми моето мнение”. И тогава няма измъкване, трябва да кажеш: „Да, приемам го”. Това е много силен обет. Така че да, можем да кажем, че той е с висок приоритет.
Въпросът Ви е дали има подобен приоритет във ваишнавската школа? В това отношение трябва да се обърнем към напътствията на Чайтаня Махапрабху. „Защото в неговите известни „Осем наставления“, най-цитиран е стихът за смирението: „Бъди по-смирен от стрък трева. Бъди по-търпелив от дърво. Отдавай цялата почит на другите, без да очакваш в замяна почит към себе си. По този начин ще можеш да възпяваш светите имена безспир.“[1] Това е красив стих. И ако наистина възприемем смисъла на този стих, сигурен съм, че ще можем да прилагаме нужното смирение в нужното време и място.
Ала колко пъти се хващаме, че цитираме този стих, а пък действаме по тъкмо обратния начин! Казваме на другите: „Ти трябва да си по-търпелив от дърво като общуваш с мен.” Или: „Прабху, защо не си смирен като стрък трева?” Това е безполезно! Най-напред приложете принципа върху себе си. Стремете се да отдавате уважение на всички – така никога няма да изгубите. Защото каква е целта? Целта е да се повтарят светите имена във вярното настроение. Така че ако имаме такова открито, чисто, невинно, смирено отношение, тогава е по-лесно да доловим духовната същина. Все пак, нашите учители ни казват и че трябва да прилагаме този принцип на смирението спрямо мъдрите светци, а не спрямо лудите материалисти.
Но като цяло, трябва да добием вътрешно смирение. Не да демонстрираме външните признаци, пък вътрешно да сме надути, а по-скоро обратното. Това също е много добър признак. Разказвал съм ви тази история, тя е включена в „Шаранагати“, Година Четвърта, ако не греша, че веднъж имаше публична лекция и след нея личен разговор. Наблюдавах един човек в публиката – младеж, който слушаше с пълно внимание. Вие сте давали лекции, така че знаете: когато гледате аудиторията, виждате различни лица, но изведнъж виждате някой, който слуша с пълно внимание. Така след лекцията се заговорихме и аз го попитах: „Кой си ти, с какво се занимаваш?” Не съм приказлив човек, но този път се наложи да говоря много, защото той попиваше. Говорих почти час без да ме прекъсне, просто попиваше. Тогава някак споменах, че смирението е много важно нещо в духовния живот. И той каза: „Да, смирението! Мисля, че трябва да се науча на истинско смирение.” Трябва да ви кажа, че това доста ме впечатли. Защото щом той слуша с пълно внимание, с много смирен ум, а когато се спомене смирението, казва: „Да, трябва да се науча на смирение” – това е много добър знак. И после какво се случи? Той стана бхакта. Така че ако някой се вълнува от смирението, това е добър признак.
Да ви кажа ли още един добър признак? Бхаджанът е много добър признак. Друг път имаше друга публична лекция. Беше разнообразна лекция – с презентация, беседа, дискусия, готварски курс и какво ли не – течеше часове наред. Започнахме в 8 вечерта и след полунощ вече се разпадахме от умора, естествено… И тогава една жена от публиката попита: „Може ли да изпеем още един бхаджан?” Какъв момент! И после какво се случи? Тя стана бхакта. Доведе и бъдещия си съпруг да стане бхакта. Доведе и брат си да стане бхакта. Тя практикуваше йога. И след това ми каза: „Ходех на йога с години. И през цялото време говореха за това самадхи, самадхи, а аз не разбирах какво е. Сега, след бхаджана, знам какво са имали предвид.”
Така че има някои добри признаци. Ако те привлича смирението, ако те привличат бхаджаните, какво да говорим ако те привлича прасадама, значи си точният кандидат да станеш бхакта. Да, това е нашият списък на приоритетите.

(следва продължение) 

1.  „Шикшащака“, 3