Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 26.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Пословично е това, че Шрила Прабхупад е бил все същият човек и в най-луксозния западен хотел, и в съвсем простата сламена къщурка в Индия. Независим. Ако нещо го има – добре; ако го няма – пак добре. Никакви притеснения. Често е бил критикуван, че получава скъпи часовници, диамантени пръстени, това-онова. Но такова е било служенето му. Искал е да приеме служенето на своите ученици. Взимал ги е и на практика веднага ги е раздавал. Той не се нуждае от луксозни часовници; той живее във вечността.

Това, което много ми харесва у него е закачливото му настроение. Обичайно, когато пристигал на разни летища из Америка, го интервюирали – във ВИП отделението, с големи гирлянди. Веднъж една млада дама с мини пола взимала интервю от него. Това било малко оскърбително, но такива били времената – 60-те години. И така, дамата задала великия въпрос: „Защо главата ви е гола?” Какъв важен въпрос! Прабхупад отвърнат: „Пък аз ви питам: защо краката ви са голи?” и усмихвайки се, казал: „Нашата философия е: хладна глава и топли крака”. Толкова е хумористично! Получаваш глупав въпрос и незабавно даваш такъв съкрушителен отговор. Той бил много, много необикновена личност!

Докато Шрила Прабхупад присъствал на тази планета земя, казват, че учениците му имали много специален пламък в очите. Те носели Прабхупад в себе си. През 1977 се очаквало той да посети Унгария. Ала Кришна имал различен план и прибрал своя скъп предан. При все това, срещайки Гурудев, ние определено винаги усещахме, че сме срещнали и Шрила Прабхупад. А по-късно, когато едва малцина от нас са имали възможността да се срещнат с Шрила Шридхара Махарадж, по същия начин чувствахме, че чрез Гурудев срещаме и него. Това е системата парампара. Истинският ученик винаги представя своя учител.

Накрая позволете да ви разкажа любимата си история за него. Той винаги пътувал с един секретар. Където и да пристигал, бхактите го посрещали в много екстатично настроение. Само погледнете записите: те наистина припадали в екстаз. Скачане, танцуване, голям киртан, хвърляне на цветя и гирлянди. Някои разказват, че когато Прабхупад преминавал, ако от гирлянда му се отронело някое цветче, всички се хвърляли да го вземат. А неговият личен секретар винаги го придружавал. Една вечер той разкрил сърцето си пред своя учител: „Прабхупада, твоите предани те обичат толкова много! Винаги танцуват, скачат, плачат… Толкова те обичат!” Казал това, докато правел масаж на Прабхупад. Прабхупад не отвърнал на думите му. Младежът продължил: „А пък аз нито плача, нито подскачам – нищо. Не чувствам нищичко към теб”. Нямало отговор. Масажът приключил, Прабхупад излязъл, взел душ. Междувременно преданият приготвил вечеря и донесъл чинията; Прабхупад не казвал нищо. Започнал да се храни, а секретарят чакал до вратата. Тогава най-сетне Прабхупада попитал: „Обичаш ли да ми служиш?” Момъкът отвърнал: „Да, разбира се! Разбира се, че обичам да ти служа!” „Виждаш ли, това е любов! Да скача и танцува всеки може. Но да служи…?”

Шрила Прабхупада е духовен прадядо за вас. Знаете, понякога бащата е строг, защото е негова отговорността да отгледа децата. Но дядото е винаги много благ. Затова с всички листенца и цветенца на пушпанджали, опитайте да предложите най-доброто от сърцето си на такъв мил прадядо, за да го достигнат духовните ви приношения. И също, от каквото се нуждаете, можете да го изразите в молитва и също да го поднесете в лотосовите му нозе.