Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Харилила: Слушайки историята за Джада Бхарата се замислих за Кали Юга в тази светлина. Доколкото разбрах, дори Кали служи на Бога и спазва предписанията. Тъй като живеем в епохата на Кали, какво означава това в светлината на тази история? Епохата на Кали е епоха на деградация и принизено съзнание. Кали трябва да погълне нашите грешки, или какво?

Свами Тиртха: Много интересен въпрос, но трябва да разграничаваме. Защото Кали, Бхадра Кали – това е женска богиня. Докато Кали е мъж, той е доминиращата фигура в тази епоха. Те са различни. Симптомите са много подобни на вид, обаче се различават по същност. Защото Кали, насилникът, е атакувал дхарма[1]. Така че той е използвал насилие срещу принципите. Докато Майка Кали, Кали Ма е прилагала насилие срещу демоничните грешки. Така че има огромна разлика. Едното е ярост срещу принципите, а другото – срещу грешките.

Иначе съм съгласен, живеем в епохата на Кали – епоха на кавги, на дисхармония, на поквара, на ограничения, на всички съвременни тенденции, които виждаме. Животът е кратък, пълен е със страдания, пълен с леност по отношение на духовните теми – такова е положението. Ала наред с трудностите нарастват и шансовете, расте и божествената милост. Затова се казва, че тази епоха е толкова славна. И понякога си задавам въпроса: ако тази епоха е толкова славна, тогава какво да кажем за другите?

Затова в тази тъмна епоха се нуждаем от нещо светло, от сияйна светлина. Най-добрият антидот за мрака на Кали Юга е божественото сияние, божественият блясък на Златния Аватар. Затова ние сме толкова щастливи да се радваме на благословиите на Махапрабху. Вчера попитахте: „Как така Махапрабху е сам?” Защо е така? Как мислите?

Отговор: Той никога не е сам.

Свами Тиртха: Никога не е сам, вярно е. Но мисля, че Той е бил готов да се откаже от официалните си придружители, за да се втурне към София и да намери Своите санкиртан бхакти. Така че когато след 2000 години хората се събират да изучават „София Пурана”, те ще чуят някои много езотерични учения за това специално появяване на Махапрабху тук. Каква ли е била причината Махапрабху да хукне толкова бързо, че другите му придружители да са останали толкова назад?

И всъщност това съответства на нашата философия. Кой е по-силен – Богът или преданият? Преданият е по-силен! А Всевишният е готов да дойде и да се присъедини към едно чистосърдечно и предано обкръжение. Той търси бхакти. И затова и ние търсим бхакти. Аз търся своята бхакти. Ние всички търсим нещо.

(следва продължение) 

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.17