Sharanagati

 

Следваща точка: „Когато носят муртито за разходка по улиците, преданият трябва незабавно да се присъедини към процесията.”[1] Защото Кришна танцува. Той танцува на олтара, но от време на време иска и да се огледа наоколо. Както в храма Джаганнатх Той има лятна ваканция в храма Гундича. Щом ние имаме ваканция, Той също може да има, не е ли така? Шествието, когато извеждат муртите навън, означава, че повече хора могат да се присъединят, да видят и да участват в това щастливо събитие. 

Интересно е да се надзърне малко в традицията. Шрила Прабхупад казва: „В тази връзка може да се отбележи, че в Индия, и особено в храмовете във Вриндавана, системата е, че освен главното мурти, което постоянно пребивава на основната територия на храма, има комплект по-малки мурти, които се извеждат с процесия вечер. В някои храмове е обичай вечерното шествие да е придружено от музикална група, има красив голям сенник над муртите, които седят на украсени тронове в колесница или паланкин, носен от преданите. Муртите излизат по улиците и пътуват из квартала, докато местните хора излизат и поднасят прасадам. Всички жители на квартала следват процесията, така че гледката е много красива. Когато муртите излизат, служителите на храма изнасят пред тях отчета за ежедневните сметки: толкова е приходът, толкова разходът. Идеята е, че муртото е считано за собственикът на цялото учреждение. А всички свещенослужители и останалите хора, грижещи се за храма, се считат за слуги на муртито. Тази система е много, много стара и все още се следва. Затова тук се споменава, че когато муртито се разхожда, хората трябва да последват шествието.” 

В Индия се отнасят към Кришна, а също и към муртите, по много персонален начин – Те са собствениците на храма. Напълно реално е да съществува легално регистриран имот на името на муртите. Собствеността принадлежи на муртите. Не е ли красиво? Бог е личност и може да притежава мястото. Това би било много трудно да се обясни тук. Чиновникът пита: „Кой е собственикът на това място?” „Господ. Ако ще събирате данъци, обърнете се към Него.” 

Точка номер осем: „Преданият трябва да посещава храм на Вишну поне веднъж или два пъти на ден – сутрин и вечер. Във Вриндавана тази система се следва много стриктно. Всички предани в града ходят сутрин и вечер в различни храмове. Затова в тези часове има големи тълпи из целия град. Във Вриндавана има около 5 000 храма. Разбира се, не е възможно да се посетят всички, но има поне дузина много големи и важни храмове, които са установени от госвамите и трябва да бъдат посетени.”